Шаблон:Словоформи/изкомандувам

Представени са всички форми на глагола изкомандувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вам из·ко·ман·ду·ва·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ваш из·ко·ман·ду·ва·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вах из·ко·ман·ду·вах·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·вах·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вах из·ко·ман·ду·вах·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ва·ше из·ко·ман·ду·вах·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва·ше из·ко·ман·ду·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал е изкомандувала е изкомандувало е изкомандували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкомандувал бях изкомандувала бях изкомандувало бяхме изкомандували
2 лице беше изкомандувал беше изкомандувала беше изкомандувало бяхте изкомандували
3 лице беше изкомандувал беше изкомандувала беше изкомандувало бяха изкомандували


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изкомандувам ще изкомандуваме
2 лице ще изкомандуваш ще изкомандувате
3 лице ще изкомандува ще изкомандуват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкомандувал ще съм изкомандувала ще съм изкомандувало ще сме изкомандували
2 лице ще си изкомандувал ще си изкомандувала ще си изкомандувало ще сте изкомандували
3 лице ще е изкомандувал ще е изкомандувала ще е изкомандувало ще са изкомандували


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изкомандувам щяхме да изкомандуваме
2 лице щеше да изкомандуваш щяхте да изкомандувате
3 лице щеше да изкомандува щяха да изкомандуват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкомандувал щях да съм изкомандувала щях да съм изкомандувало щяхме да сме изкомандували
2 лице щеше да си изкомандувал щеше да си изкомандувала щеше да си изкомандувало щяхте да сте изкомандували
3 лице щеше да е изкомандувал щеше да е изкомандувала щеше да е изкомандувало щяха да са изкомандували


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал (е) изкомандувала (е) изкомандувало (е) изкомандували (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал (е) изкомандувала (е) изкомандувало (е) изкомандували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкомандувал била съм изкомандувала било съм изкомандувало били сме изкомандували
2 лице бил си изкомандувал била си изкомандувала било си изкомандувало били сте изкомандували
3 лице бил (е) изкомандувал била (е) изкомандувала било (е) изкомандувало били (са) изкомандували


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкомандувам щяла съм да изкомандувам щяло съм да изкомандувам щели сме да изкомандуваме
2 лице щял си да изкомандуваш щяла си да изкомандуваш щяло си да изкомандуваш щели сте да изкомандувате
3 лице щял (е) да изкомандува щяла (е) да изкомандува щяло (е) да изкомандува щели (са) да изкомандуват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкомандувал щяла съм да съм изкомандувала щяло съм да съм изкомандувало щели сме да сме изкомандували
2 лице щял си да си изкомандувал щяла си да си изкомандувала щяло си да си изкомандувало щели сте да сте изкомандували
3 лице щял (е) да е изкомандувал щяла (е) да е изкомандувала щяло (е) да е изкомандувало щели (са) да са изкомандували


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкомандувал бих изкомандувала бих изкомандувало бихме изкомандували
2 лице би изкомандувал би изкомандувала би изкомандувало бихте изкомандували
3 лице би изкомандувал би изкомандувала би изкомандувало биха изкомандували


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·ко·ман·ду·вай из·ко·ман·ду·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·ван
непълен член из·ко·ман·ду·ва·ния
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ни·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·на
членувано из·ко·ман·ду·ва·на·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·но
членувано из·ко·ман·ду·ва·но·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ни
членувано из·ко·ман·ду·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·вал
непълен член из·ко·ман·ду·ва·лия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ла
членувано из·ко·ман·ду·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·ло
членувано из·ко·ман·ду·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ли
членувано из·ко·ман·ду·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·вал
непълен член из·ко·ман·ду·ва·лия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ла
членувано из·ко·ман·ду·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·ло
членувано из·ко·ман·ду·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ли
членувано из·ко·ман·ду·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·ващ
непълен член из·ко·ман·ду·ва·щия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·щи·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ща
членувано из·ко·ман·ду·ва·ща·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·що
членувано из·ко·ман·ду·ва·що·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·щи
членувано из·ко·ман·ду·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·ко·ман·ду·вай·ки