Представени са всички форми на глагола изкомандвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вам из·ко·ман·д·ва·ме
2 лице из·ко·ман·д·ваш из·ко·ман·д·ва·те
3 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вах из·ко·ман·д·вах·ме
2 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·вах·те
3 лице из·ко·ман·д·ва из·ко·ман·д·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·д·вах из·ко·ман·д·вах·ме
2 лице из·ко·ман·д·ва·ше из·ко·ман·д·вах·те
3 лице из·ко·ман·д·ва·ше из·ко·ман·д·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал е изкомандвала е изкомандвало е изкомандвали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкомандвал бях изкомандвала бях изкомандвало бяхме изкомандвали
2 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяхте изкомандвали
3 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяха изкомандвали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изкомандвам ще изкомандваме
2 лице ще изкомандваш ще изкомандвате
3 лице ще изкомандва ще изкомандват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкомандвал ще съм изкомандвала ще съм изкомандвало ще сме изкомандвали
2 лице ще си изкомандвал ще си изкомандвала ще си изкомандвало ще сте изкомандвали
3 лице ще е изкомандвал ще е изкомандвала ще е изкомандвало ще са изкомандвали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изкомандвам щяхме да изкомандваме
2 лице щеше да изкомандваш щяхте да изкомандвате
3 лице щеше да изкомандва щяха да изкомандват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкомандвал щях да съм изкомандвала щях да съм изкомандвало щяхме да сме изкомандвали
2 лице щеше да си изкомандвал щеше да си изкомандвала щеше да си изкомандвало щяхте да сте изкомандвали
3 лице щеше да е изкомандвал щеше да е изкомандвала щеше да е изкомандвало щяха да са изкомандвали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал (е) изкомандвала (е) изкомандвало (е) изкомандвали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал (е) изкомандвала (е) изкомандвало (е) изкомандвали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкомандвал била съм изкомандвала било съм изкомандвало били сме изкомандвали
2 лице бил си изкомандвал била си изкомандвала било си изкомандвало били сте изкомандвали
3 лице бил (е) изкомандвал била (е) изкомандвала било (е) изкомандвало били (са) изкомандвали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкомандвам щяла съм да изкомандвам щяло съм да изкомандвам щели сме да изкомандваме
2 лице щял си да изкомандваш щяла си да изкомандваш щяло си да изкомандваш щели сте да изкомандвате
3 лице щял (е) да изкомандва щяла (е) да изкомандва щяло (е) да изкомандва щели (са) да изкомандват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкомандвал щяла съм да съм изкомандвала щяло съм да съм изкомандвало щели сме да сме изкомандвали
2 лице щял си да си изкомандвал щяла си да си изкомандвала щяло си да си изкомандвало щели сте да сте изкомандвали
3 лице щял (е) да е изкомандвал щяла (е) да е изкомандвала щяло (е) да е изкомандвало щели (са) да са изкомандвали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкомандвал бих изкомандвала бих изкомандвало бихме изкомандвали
2 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало бихте изкомандвали
3 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало биха изкомандвали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·ко·ман·д·вай из·ко·ман·д·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·ман·д·ван
непълен член из·ко·ман·д·ва·ния
пълен член из·ко·ман·д·ва·ни·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·на
членувано из·ко·ман·д·ва·на·та
среден род из·ко·ман·д·ва·но
членувано из·ко·ман·д·ва·но·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ни
членувано из·ко·ман·д·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·ман·д·вал
непълен член из·ко·ман·д·ва·лия
пълен член из·ко·ман·д·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ла
членувано из·ко·ман·д·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·д·ва·ло
членувано из·ко·ман·д·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ли
членувано из·ко·ман·д·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·ман·д·вал
непълен член из·ко·ман·д·ва·лия
пълен член из·ко·ман·д·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ла
членувано из·ко·ман·д·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·д·ва·ло
членувано из·ко·ман·д·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·ли
членувано из·ко·ман·д·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·ман·д·ващ
непълен член из·ко·ман·д·ва·щия
пълен член из·ко·ман·д·ва·щи·ят
женски род из·ко·ман·д·ва·ща
членувано из·ко·ман·д·ва·ща·та
среден род из·ко·ман·д·ва·що
членувано из·ко·ман·д·ва·що·то
множествено число из·ко·ман·д·ва·щи
членувано из·ко·ман·д·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·ко·ман·д·вай·ки