Представени са всички форми на глагола изкокорвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вам из·ко·кор·ва·ме
2 лице из·ко·кор·ваш из·ко·кор·ва·те
3 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вах из·ко·кор·вах·ме
2 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·вах·те
3 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вах из·ко·кор·вах·ме
2 лице из·ко·кор·ва·ше из·ко·кор·вах·те
3 лице из·ко·кор·ва·ше из·ко·кор·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал е изкокорвала е изкокорвало е изкокорвали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкокорвал бях изкокорвала бях изкокорвало бяхме изкокорвали
2 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяхте изкокорвали
3 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяха изкокорвали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изкокорвам ще изкокорваме
2 лице ще изкокорваш ще изкокорвате
3 лице ще изкокорва ще изкокорват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкокорвал ще съм изкокорвала ще съм изкокорвало ще сме изкокорвали
2 лице ще си изкокорвал ще си изкокорвала ще си изкокорвало ще сте изкокорвали
3 лице ще е изкокорвал ще е изкокорвала ще е изкокорвало ще са изкокорвали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изкокорвам щяхме да изкокорваме
2 лице щеше да изкокорваш щяхте да изкокорвате
3 лице щеше да изкокорва щяха да изкокорват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкокорвал щях да съм изкокорвала щях да съм изкокорвало щяхме да сме изкокорвали
2 лице щеше да си изкокорвал щеше да си изкокорвала щеше да си изкокорвало щяхте да сте изкокорвали
3 лице щеше да е изкокорвал щеше да е изкокорвала щеше да е изкокорвало щяха да са изкокорвали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал (е) изкокорвала (е) изкокорвало (е) изкокорвали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал (е) изкокорвала (е) изкокорвало (е) изкокорвали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкокорвал била съм изкокорвала било съм изкокорвало били сме изкокорвали
2 лице бил си изкокорвал била си изкокорвала било си изкокорвало били сте изкокорвали
3 лице бил (е) изкокорвал била (е) изкокорвала било (е) изкокорвало били (са) изкокорвали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкокорвам щяла съм да изкокорвам щяло съм да изкокорвам щели сме да изкокорваме
2 лице щял си да изкокорваш щяла си да изкокорваш щяло си да изкокорваш щели сте да изкокорвате
3 лице щял (е) да изкокорва щяла (е) да изкокорва щяло (е) да изкокорва щели (са) да изкокорват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкокорвал щяла съм да съм изкокорвала щяло съм да съм изкокорвало щели сме да сме изкокорвали
2 лице щял си да си изкокорвал щяла си да си изкокорвала щяло си да си изкокорвало щели сте да сте изкокорвали
3 лице щял (е) да е изкокорвал щяла (е) да е изкокорвала щяло (е) да е изкокорвало щели (са) да са изкокорвали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкокорвал бих изкокорвала бих изкокорвало бихме изкокорвали
2 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало бихте изкокорвали
3 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало биха изкокорвали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·ко·кор·вай из·ко·кор·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·кор·ван
непълен член из·ко·кор·ва·ния
пълен член из·ко·кор·ва·ни·ят
женски род из·ко·кор·ва·на
членувано из·ко·кор·ва·на·та
среден род из·ко·кор·ва·но
членувано из·ко·кор·ва·но·то
множествено число из·ко·кор·ва·ни
членувано из·ко·кор·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·кор·вал
непълен член из·ко·кор·ва·лия
пълен член из·ко·кор·ва·ли·ят
женски род из·ко·кор·ва·ла
членувано из·ко·кор·ва·ла·та
среден род из·ко·кор·ва·ло
членувано из·ко·кор·ва·ло·то
множествено число из·ко·кор·ва·ли
членувано из·ко·кор·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·кор·вал
непълен член из·ко·кор·ва·лия
пълен член из·ко·кор·ва·ли·ят
женски род из·ко·кор·ва·ла
членувано из·ко·кор·ва·ла·та
среден род из·ко·кор·ва·ло
членувано из·ко·кор·ва·ло·то
множествено число из·ко·кор·ва·ли
членувано из·ко·кор·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·кор·ващ
непълен член из·ко·кор·ва·щия
пълен член из·ко·кор·ва·щи·ят
женски род из·ко·кор·ва·ща
членувано из·ко·кор·ва·ща·та
среден род из·ко·кор·ва·що
членувано из·ко·кор·ва·що·то
множествено число из·ко·кор·ва·щи
членувано из·ко·кор·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·ко·кор·вай·ки