Представени са всички форми на глагола иззвъня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·ня из·звъ·ним
2 лице из·звъ·ниш из·звъ·ни·те
3 лице из·звъ·ни из·звъ·нят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·нях из·звъ·нях·ме
2 лице из·звъ·ня из·звъ·нях·те
3 лице из·звъ·ня из·звъ·ня·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·нях из·звъ·нях·ме
2 лице из·звъ·не·ше из·звъ·нях·те
3 лице из·звъ·не·ше из·звъ·ня·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял е иззвъняла е иззвъняло е иззвънели са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънял бях иззвъняла бях иззвъняло бяхме иззвънели
2 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяхте иззвънели
3 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяха иззвънели


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще иззвъня ще иззвъним
2 лице ще иззвъниш ще иззвъните
3 лице ще иззвъни ще иззвънят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънял ще съм иззвъняла ще съм иззвъняло ще сме иззвънели
2 лице ще си иззвънял ще си иззвъняла ще си иззвъняло ще сте иззвънели
3 лице ще е иззвънял ще е иззвъняла ще е иззвъняло ще са иззвънели


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да иззвъня щяхме да иззвъним
2 лице щеше да иззвъниш щяхте да иззвъните
3 лице щеше да иззвъни щяха да иззвънят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънял щях да съм иззвъняла щях да съм иззвъняло щяхме да сме иззвънели
2 лице щеше да си иззвънял щеше да си иззвъняла щеше да си иззвъняло щяхте да сте иззвънели
3 лице щеше да е иззвънял щеше да е иззвъняла щеше да е иззвъняло щяха да са иззвънели


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял (е) иззвъняла (е) иззвъняло (е) иззвънели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял (е) иззвъняла (е) иззвъняло (е) иззвънели (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънял била съм иззвъняла било съм иззвъняло били сме иззвънели
2 лице бил си иззвънял била си иззвъняла било си иззвъняло били сте иззвънели
3 лице бил (е) иззвънял била (е) иззвъняла било (е) иззвъняло били (са) иззвънели


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвъня щяла съм да иззвъня щяло съм да иззвъня щели сме да иззвъним
2 лице щял си да иззвъниш щяла си да иззвъниш щяло си да иззвъниш щели сте да иззвъните
3 лице щял (е) да иззвъни щяла (е) да иззвъни щяло (е) да иззвъни щели (са) да иззвънят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънял щяла съм да съм иззвъняла щяло съм да съм иззвъняло щели сме да сме иззвънели
2 лице щял си да си иззвънял щяла си да си иззвъняла щяло си да си иззвъняло щели сте да сте иззвънели
3 лице щял (е) да е иззвънял щяла (е) да е иззвъняла щяло (е) да е иззвъняло щели (са) да са иззвънели


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънял бих иззвъняла бих иззвъняло бихме иззвънели
2 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло бихте иззвънели
3 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло биха иззвънели


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·звъ·ни из·звъ·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·звъ·нян
непълен член из·звъ·ня·ния
пълен член из·звъ·ня·ни·ят
женски род из·звъ·ня·на
членувано из·звъ·ня·на·та
среден род из·звъ·ня·но
членувано из·звъ·ня·но·то
множествено число из·звъ·не·ни
членувано из·звъ·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·звъ·нял
непълен член из·звъ·не·лия
пълен член из·звъ·не·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ла
членувано из·звъ·ня·ла·та
среден род из·звъ·ня·ло
членувано из·звъ·ня·ло·то
множествено число из·звъ·не·ли
членувано из·звъ·не·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·звъ·нял
непълен член из·звъ·ня·лия
пълен член из·звъ·ня·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ла
членувано из·звъ·ня·ла·та
среден род из·звъ·ня·ло
членувано из·звъ·ня·ло·то
множествено число из·звъ·не·ли
членувано из·звъ·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·звъ·нящ
непълен член из·звъ·ня·щия
пълен член из·звъ·ня·щи·ят
женски род из·звъ·ня·ща
членувано из·звъ·ня·ща·та
среден род из·звъ·ня·що
членувано из·звъ·ня·що·то
множествено число из·звъ·ня·щи
членувано из·звъ·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·звъ·ней·ки