Представени са всички форми на глагола изгърмявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вам из·гър·мя·ва·ме
2 лице из·гър·мя·ваш из·гър·мя·ва·те
3 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вах из·гър·мя·вах·ме
2 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·вах·те
3 лице из·гър·мя·ва из·гър·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя·вах из·гър·мя·вах·ме
2 лице из·гър·мя·ва·ше из·гър·мя·вах·те
3 лице из·гър·мя·ва·ше из·гър·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал е изгърмявала е изгърмявало е изгърмявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърмявал бях изгърмявала бях изгърмявало бяхме изгърмявали
2 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяхте изгърмявали
3 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяха изгърмявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изгърмявам ще изгърмяваме
2 лице ще изгърмяваш ще изгърмявате
3 лице ще изгърмява ще изгърмяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърмявал ще съм изгърмявала ще съм изгърмявало ще сме изгърмявали
2 лице ще си изгърмявал ще си изгърмявала ще си изгърмявало ще сте изгърмявали
3 лице ще е изгърмявал ще е изгърмявала ще е изгърмявало ще са изгърмявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърмявам щяхме да изгърмяваме
2 лице щеше да изгърмяваш щяхте да изгърмявате
3 лице щеше да изгърмява щяха да изгърмяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърмявал щях да съм изгърмявала щях да съм изгърмявало щяхме да сме изгърмявали
2 лице щеше да си изгърмявал щеше да си изгърмявала щеше да си изгърмявало щяхте да сте изгърмявали
3 лице щеше да е изгърмявал щеше да е изгърмявала щеше да е изгърмявало щяха да са изгърмявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал (е) изгърмявала (е) изгърмявало (е) изгърмявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал (е) изгърмявала (е) изгърмявало (е) изгърмявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърмявал била съм изгърмявала било съм изгърмявало били сме изгърмявали
2 лице бил си изгърмявал била си изгърмявала било си изгърмявало били сте изгърмявали
3 лице бил (е) изгърмявал била (е) изгърмявала било (е) изгърмявало били (са) изгърмявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърмявам щяла съм да изгърмявам щяло съм да изгърмявам щели сме да изгърмяваме
2 лице щял си да изгърмяваш щяла си да изгърмяваш щяло си да изгърмяваш щели сте да изгърмявате
3 лице щял (е) да изгърмява щяла (е) да изгърмява щяло (е) да изгърмява щели (са) да изгърмяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърмявал щяла съм да съм изгърмявала щяло съм да съм изгърмявало щели сме да сме изгърмявали
2 лице щял си да си изгърмявал щяла си да си изгърмявала щяло си да си изгърмявало щели сте да сте изгърмявали
3 лице щял (е) да е изгърмявал щяла (е) да е изгърмявала щяло (е) да е изгърмявало щели (са) да са изгърмявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърмявал бих изгърмявала бих изгърмявало бихме изгърмявали
2 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало бихте изгърмявали
3 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало биха изгърмявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·гър·мя·вай из·гър·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·гър·мя·ван
непълен член из·гър·мя·ва·ния
пълен член из·гър·мя·ва·ни·ят
женски род из·гър·мя·ва·на
членувано из·гър·мя·ва·на·та
среден род из·гър·мя·ва·но
членувано из·гър·мя·ва·но·то
множествено число из·гър·мя·ва·ни
членувано из·гър·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·гър·мя·вал
непълен член из·гър·мя·ва·лия
пълен член из·гър·мя·ва·ли·ят
женски род из·гър·мя·ва·ла
членувано из·гър·мя·ва·ла·та
среден род из·гър·мя·ва·ло
членувано из·гър·мя·ва·ло·то
множествено число из·гър·мя·ва·ли
членувано из·гър·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·гър·мя·вал
непълен член из·гър·мя·ва·лия
пълен член из·гър·мя·ва·ли·ят
женски род из·гър·мя·ва·ла
членувано из·гър·мя·ва·ла·та
среден род из·гър·мя·ва·ло
членувано из·гър·мя·ва·ло·то
множествено число из·гър·мя·ва·ли
членувано из·гър·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·гър·мя·ващ
непълен член из·гър·мя·ва·щия
пълен член из·гър·мя·ва·щи·ят
женски род из·гър·мя·ва·ща
членувано из·гър·мя·ва·ща·та
среден род из·гър·мя·ва·що
членувано из·гър·мя·ва·що·то
множествено число из·гър·мя·ва·щи
членувано из·гър·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·гър·мя·вай·ки