Представени са всички форми на глагола изгрухтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тим
2 лице из·г·рух·тиш из·г·рух·ти·те
3 лице из·г·рух·ти из·г·рух·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тях из·г·рух·тях·ме
2 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тях·те
3 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тях из·г·рух·тях·ме
2 лице из·г·рух·те·ше из·г·рух·тях·те
3 лице из·г·рух·те·ше из·г·рух·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял е изгрухтяла е изгрухтяло е изгрухтели са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгрухтял бях изгрухтяла бях изгрухтяло бяхме изгрухтели
2 лице беше изгрухтял беше изгрухтяла беше изгрухтяло бяхте изгрухтели
3 лице беше изгрухтял беше изгрухтяла беше изгрухтяло бяха изгрухтели


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изгрухтя ще изгрухтим
2 лице ще изгрухтиш ще изгрухтите
3 лице ще изгрухти ще изгрухтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгрухтял ще съм изгрухтяла ще съм изгрухтяло ще сме изгрухтели
2 лице ще си изгрухтял ще си изгрухтяла ще си изгрухтяло ще сте изгрухтели
3 лице ще е изгрухтял ще е изгрухтяла ще е изгрухтяло ще са изгрухтели


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изгрухтя щяхме да изгрухтим
2 лице щеше да изгрухтиш щяхте да изгрухтите
3 лице щеше да изгрухти щяха да изгрухтят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгрухтял щях да съм изгрухтяла щях да съм изгрухтяло щяхме да сме изгрухтели
2 лице щеше да си изгрухтял щеше да си изгрухтяла щеше да си изгрухтяло щяхте да сте изгрухтели
3 лице щеше да е изгрухтял щеше да е изгрухтяла щеше да е изгрухтяло щяха да са изгрухтели


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял (е) изгрухтяла (е) изгрухтяло (е) изгрухтели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял (е) изгрухтяла (е) изгрухтяло (е) изгрухтели (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгрухтял била съм изгрухтяла било съм изгрухтяло били сме изгрухтели
2 лице бил си изгрухтял била си изгрухтяла било си изгрухтяло били сте изгрухтели
3 лице бил (е) изгрухтял била (е) изгрухтяла било (е) изгрухтяло били (са) изгрухтели


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгрухтя щяла съм да изгрухтя щяло съм да изгрухтя щели сме да изгрухтим
2 лице щял си да изгрухтиш щяла си да изгрухтиш щяло си да изгрухтиш щели сте да изгрухтите
3 лице щял (е) да изгрухти щяла (е) да изгрухти щяло (е) да изгрухти щели (са) да изгрухтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгрухтял щяла съм да съм изгрухтяла щяло съм да съм изгрухтяло щели сме да сме изгрухтели
2 лице щял си да си изгрухтял щяла си да си изгрухтяла щяло си да си изгрухтяло щели сте да сте изгрухтели
3 лице щял (е) да е изгрухтял щяла (е) да е изгрухтяла щяло (е) да е изгрухтяло щели (са) да са изгрухтели


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгрухтял бих изгрухтяла бих изгрухтяло бихме изгрухтели
2 лице би изгрухтял би изгрухтяла би изгрухтяло бихте изгрухтели
3 лице би изгрухтял би изгрухтяла би изгрухтяло биха изгрухтели


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·г·рух·ти из·г·рух·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·рух·тян
непълен член из·г·рух·тя·ния
пълен член из·г·рух·тя·ни·ят
женски род из·г·рух·тя·на
членувано из·г·рух·тя·на·та
среден род из·г·рух·тя·но
членувано из·г·рух·тя·но·то
множествено число из·г·рух·те·ни
членувано из·г·рух·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·рух·тял
непълен член из·г·рух·те·лия
пълен член из·г·рух·те·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ла
членувано из·г·рух·тя·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ло
членувано из·г·рух·тя·ло·то
множествено число из·г·рух·те·ли
членувано из·г·рух·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·рух·тял
непълен член из·г·рух·тя·лия
пълен член из·г·рух·тя·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ла
членувано из·г·рух·тя·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ло
членувано из·г·рух·тя·ло·то
множествено число из·г·рух·те·ли
членувано из·г·рух·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·рух·тящ
непълен член из·г·рух·тя·щия
пълен член из·г·рух·тя·щи·ят
женски род из·г·рух·тя·ща
членувано из·г·рух·тя·ща·та
среден род из·г·рух·тя·що
членувано из·г·рух·тя·що·то
множествено число из·г·рух·тя·щи
членувано из·г·рух·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·г·рух·тей·ки