Представени са всички форми на глагола изглупя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пим
2 лице из·г·лу·пиш из·г·лу·пи·те
3 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пих из·г·лу·пих·ме
2 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пих·те
3 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пях из·г·лу·пях·ме
2 лице из·г·лу·пе·ше из·г·лу·пях·те
3 лице из·г·лу·пе·ше из·г·лу·пя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупил съм изглупила съм изглупило съм изглупили сме
2 лице изглупил си изглупила си изглупило си изглупили сте
3 лице изглупил е изглупила е изглупило е изглупили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупил бях изглупила бях изглупило бяхме изглупили
2 лице беше изглупил беше изглупила беше изглупило бяхте изглупили
3 лице беше изглупил беше изглупила беше изглупило бяха изглупили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изглупя ще изглупим
2 лице ще изглупиш ще изглупите
3 лице ще изглупи ще изглупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупил ще съм изглупила ще съм изглупило ще сме изглупили
2 лице ще си изглупил ще си изглупила ще си изглупило ще сте изглупили
3 лице ще е изглупил ще е изглупила ще е изглупило ще са изглупили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изглупя щяхме да изглупим
2 лице щеше да изглупиш щяхте да изглупите
3 лице щеше да изглупи щяха да изглупят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупил щях да съм изглупила щях да съм изглупило щяхме да сме изглупили
2 лице щеше да си изглупил щеше да си изглупила щеше да си изглупило щяхте да сте изглупили
3 лице щеше да е изглупил щеше да е изглупила щеше да е изглупило щяха да са изглупили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял (е) изглупяла (е) изглупяло (е) изглупели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупил съм изглупила съм изглупило съм изглупили сме
2 лице изглупил си изглупила си изглупило си изглупили сте
3 лице изглупил (е) изглупила (е) изглупило (е) изглупили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупил била съм изглупила било съм изглупило били сме изглупили
2 лице бил си изглупил била си изглупила било си изглупило били сте изглупили
3 лице бил (е) изглупил била (е) изглупила било (е) изглупило били (са) изглупили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупя щяла съм да изглупя щяло съм да изглупя щели сме да изглупим
2 лице щял си да изглупиш щяла си да изглупиш щяло си да изглупиш щели сте да изглупите
3 лице щял (е) да изглупи щяла (е) да изглупи щяло (е) да изглупи щели (са) да изглупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупил щяла съм да съм изглупила щяло съм да съм изглупило щели сме да сме изглупили
2 лице щял си да си изглупил щяла си да си изглупила щяло си да си изглупило щели сте да сте изглупили
3 лице щял (е) да е изглупил щяла (е) да е изглупила щяло (е) да е изглупило щели (са) да са изглупили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупил бих изглупила бих изглупило бихме изглупили
2 лице би изглупил би изглупила би изглупило бихте изглупили
3 лице би изглупил би изглупила би изглупило биха изглупили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·г·лу·пи из·г·лу·пе·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пен
непълен член из·г·лу·пе·ния
пълен член из·г·лу·пе·ни·ят
женски род из·г·лу·пе·на
членувано из·г·лу·пе·на·та
среден род из·г·лу·пе·но
членувано из·г·лу·пе·но·то
множествено число из·г·лу·пе·ни
членувано из·г·лу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пил
непълен член из·г·лу·пи·лия
пълен член из·г·лу·пи·ли·ят
женски род из·г·лу·пи·ла
членувано из·г·лу·пи·ла·та
среден род из·г·лу·пи·ло
членувано из·г·лу·пи·ло·то
множествено число из·г·лу·пи·ли
членувано из·г·лу·пи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пял
непълен член из·г·лу·пя·лия
пълен член из·г·лу·пя·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ла
членувано из·г·лу·пя·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ло
членувано из·г·лу·пя·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·ли
членувано из·г·лу·пе·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пящ
непълен член из·г·лу·пя·щия
пълен член из·г·лу·пя·щи·ят
женски род из·г·лу·пя·ща
членувано из·г·лу·пя·ща·та
среден род из·г·лу·пя·що
членувано из·г·лу·пя·що·то
множествено число из·г·лу·пя·щи
членувано из·г·лу·пя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·г·лу·пей·ки