Шаблон:Словоформи/изглупея

Представени са всички форми на глагола изглупея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из·г·лу·пея	из·г·лу·пе·ем
2 лице	из·г·лу·пе·еш	из·г·лу·пе·е·те
3 лице	из·г·лу·пее	из·г·лу·пе·ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из·г·лу·пях	из·г·лу·пях·ме
2 лице	из·г·лу·пя	из·г·лу·пях·те
3 лице	из·г·лу·пя	из·г·лу·пя·ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из·г·лу·пе·ех	из·г·лу·пе·ех·ме
2 лице	из·г·лу·пе·е·ше	из·г·лу·пе·ех·те
3 лице	из·г·лу·пе·е·ше	из·г·лу·пе·е·ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупял съм	изглупяла съм	изглупяло съм	изглупели сме
2 лице	изглупял си	изглупяла си	изглупяло си	изглупели сте
3 лице	изглупял е	изглупяла е	изглупяло е	изглупели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изглупял	бях изглупяла	бях изглупяло	бяхме изглупели
2 лице	беше изглупял	беше изглупяла	беше изглупяло	бяхте изглупели
3 лице	беше изглупял	беше изглупяла	беше изглупяло	бяха изглупели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изглупея	ще изглупеем
2 лице	ще изглупееш	ще изглупеете
3 лице	ще изглупее	ще изглупеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изглупял	ще съм изглупяла	ще съм изглупяло	ще сме изглупели
2 лице	ще си изглупял	ще си изглупяла	ще си изглупяло	ще сте изглупели
3 лице	ще е изглупял	ще е изглупяла	ще е изглупяло	ще са изглупели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изглупея	щяхме да изглупеем
2 лице	щеше да изглупееш	щяхте да изглупеете
3 лице	щеше да изглупее	щяха да изглупеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изглупял	щях да съм изглупяла	щях да съм изглупяло	щяхме да сме изглупели
2 лице	щеше да си изглупял	щеше да си изглупяла	щеше да си изглупяло	щяхте да сте изглупели
3 лице	щеше да е изглупял	щеше да е изглупяла	щеше да е изглупяло	щяха да са изглупели

Преизказно наклонение

Сегашно време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупеел съм	изглупеела съм	изглупеело съм	изглупеели сме
2 лице	изглупеел си	изглупеела си	изглупеело си	изглупеели сте
3 лице	изглупеел (е)	изглупеела (е)	изглупеело (е)	изглупеели (са)

Минало свършено време (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупял съм	изглупяла съм	изглупяло съм	изглупели сме
2 лице	изглупял си	изглупяла си	изглупяло си	изглупели сте
3 лице	изглупял (е)	изглупяла (е)	изглупяло (е)	изглупели (са)

Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изглупял	била съм изглупяла	било съм изглупяло	били сме изглупели
2 лице	бил си изглупял	била си изглупяла	било си изглупяло	били сте изглупели
3 лице	бил (е) изглупял	била (е) изглупяла	било (е) изглупяло	били (са) изглупели

Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изглупея	щяла съм да изглупея	щяло съм да изглупея	щели сме да изглупеем
2 лице	щял си да изглупееш	щяла си да изглупееш	щяло си да изглупееш	щели сте да изглупеете
3 лице	щял (е) да изглупее	щяла (е) да изглупее	щяло (е) да изглупее	щели (са) да изглупеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изглупял	щяла съм да съм изглупяла	щяло съм да съм изглупяло	щели сме да сме изглупели
2 лице	щял си да си изглупял	щяла си да си изглупяла	щяло си да си изглупяло	щели сте да сте изглупели
3 лице	щял (е) да е изглупял	щяла (е) да е изглупяла	щяло (е) да е изглупяло	щели (са) да са изглупели

Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изглупял	бих изглупяла	бих изглупяло	бихме изглупели
2 лице	би изглупял	би изглупяла	би изглупяло	бихте изглупели
3 лице	би изглупял	би изглупяла	би изглупяло	биха изглупели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из·г·лу·пей	из·г·лу·пей·те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из·г·лу·пян
		непълен член	из·г·лу·пя·ния
		пълен член	из·г·лу·пя·ни·ят
	женски род		из·г·лу·пя·на
		членувано	из·г·лу·пя·на·та
	среден род		из·г·лу·пя·но
		членувано	из·г·лу·пя·но·то
множествено число			из·г·лу·пе·ни
		членувано	из·г·лу·пе·ни·те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из·г·лу·пял
		непълен член	из·г·лу·пе·лия
		пълен член	из·г·лу·пе·ли·ят
	женски род		из·г·лу·пя·ла
		членувано	из·г·лу·пя·ла·та
	среден род		из·г·лу·пя·ло
		членувано	из·г·лу·пя·ло·то
множествено число			из·г·лу·пе·ли
		членувано	из·г·лу·пе·ли·те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из·г·лу·пе·ел
		непълен член	из·г·лу·пе·е·лия
		пълен член	из·г·лу·пе·е·ли·ят
	женски род		из·г·лу·пе·е·ла
		членувано	из·г·лу·пе·е·ла·та
	среден род		из·г·лу·пе·е·ло
		членувано	из·г·лу·пе·е·ло·то
множествено число			из·г·лу·пе·е·ли
		членувано	из·г·лу·пе·е·ли·те

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из·г·лу·пе·ещ
		непълен член	из·г·лу·пе·е·щия
		пълен член	из·г·лу·пе·е·щи·ят
	женски род		из·г·лу·пе·е·ща
		членувано	из·г·лу·пе·е·ща·та
	среден род		из·г·лу·пе·е·що
		членувано	из·г·лу·пе·е·що·то
множествено число			из·г·лу·пе·е·щи
		членувано	из·г·лу·пе·е·щи·те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из·г·лу·пе·ей·ки

изглупея,

изглупееш, изглупее, изглупеем, изглупеете, изглупеят, изглупях, изглупя, изглупяхме, изглупяхте, изглупяха, изглупеех, изглупееше, изглупеехме, изглупеехте, изглупееха, изглупей, изглупейте, изглупял, изглупелия, изглупелият, изглупяла, изглупялата, изглупяло, изглупялото, изглупели, изглупелите, изглупеел, изглупеелия, изглупеелият, изглупеела, изглупеелата, изглупеело, изглупеелото, изглупеели, изглупеелите, изглупян, изглупяния, изглупяният, изглупяна, изглупяната, изглупяно, изглупяното, изглупени, изглупените, изглупеещ, изглупеещия, изглупеещият, изглупееща, изглупеещата, изглупеещо, изглупеещото, изглупеещи, изглупеещите, изглупеейки, изглупял съм, изглупяла съм, изглупяло съм, изглупели сме, изглупял си, изглупяла си, изглупяло си, изглупели сте, изглупял е, изглупяла е, изглупяло е, изглупели са, бях изглупял, бях изглупяла, бях изглупяло, бяхме изглупели, беше изглупял, беше изглупяла, беше изглупяло, бяхте изглупели, бяха изглупели, ще изглупея, ще изглупеем, ще изглупееш, ще изглупеете, ще изглупее, ще изглупеят, ще съм изглупял, ще съм изглупяла, ще съм изглупяло, ще сме изглупели, ще си изглупял, ще си изглупяла, ще си изглупяло, ще сте изглупели, ще е изглупял, ще е изглупяла, ще е изглупяло, ще са изглупели, щях да изглупея, щяхме да изглупеем, щеше да изглупееш, щяхте да изглупеете, щеше да изглупее, щяха да изглупеят, щях да съм изглупял, щях да съм изглупяла, щях да съм изглупяло, щяхме да сме изглупели, щеше да си изглупял, щеше да си изглупяла, щеше да си изглупяло, щяхте да сте изглупели, щеше да е изглупял, щеше да е изглупяла, щеше да е изглупяло, щяха да са изглупели, изглупеел съм, изглупеела съм, изглупеело съм, изглупеели сме, изглупеел си, изглупеела си, изглупеело си, изглупеели сте, изглупеел е, изглупеела е, изглупеело е, изглупеели са, бил съм изглупял, била съм изглупяла, било съм изглупяло, били сме изглупели, бил си изглупял, била си изглупяла, било си изглупяло, били сте изглупели, бил е изглупял, била е изглупяла, било е изглупяло, били са изглупели, щял съм да изглупея, щяла съм да изглупея, щяло съм да изглупея, щели сме да изглупеем, щял си да изглупееш, щяла си да изглупееш, щяло си да изглупееш, щели сте да изглупеете, щял да изглупее, щяла да изглупее, щяло да изглупее, щели да изглупеят, щял е да изглупее, щяла е да изглупее, щяло е да изглупее, щели са да изглупеят, щял съм да съм изглупял, щяла съм да съм изглупяла, щяло съм да съм изглупяло, щели сме да сме изглупели, щял си да си изглупял, щяла си да си изглупяла, щяло си да си изглупяло, щели сте да сте изглупели, щял да е изглупял, щяла да е изглупяла, щяло да е изглупяло, щели да са изглупели, щял е да е изглупял, щяла е да е изглупяла, щяло е да е изглупяло, щели са да са изглупели, бих изглупял, бих изглупяла, бих изглупяло, бихме изглупели, би изглупял, би изглупяла, би изглупяло, бихте изглупели,

биха изглупели,