Представени са всички форми на глагола изглупея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пея из·г·лу·пе·ем
2 лице из·г·лу·пе·еш из·г·лу·пе·е·те
3 лице из·г·лу·пее из·г·лу·пе·ят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пях из·г·лу·пях·ме
2 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пях·те
3 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пя·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пе·ех из·г·лу·пе·ех·ме
2 лице из·г·лу·пе·е·ше из·г·лу·пе·ех·те
3 лице из·г·лу·пе·е·ше из·г·лу·пе·е·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял е изглупяла е изглупяло е изглупели са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупял бях изглупяла бях изглупяло бяхме изглупели
2 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяхте изглупели
3 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяха изглупели


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изглупея ще изглупеем
2 лице ще изглупееш ще изглупеете
3 лице ще изглупее ще изглупеят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупял ще съм изглупяла ще съм изглупяло ще сме изглупели
2 лице ще си изглупял ще си изглупяла ще си изглупяло ще сте изглупели
3 лице ще е изглупял ще е изглупяла ще е изглупяло ще са изглупели


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изглупея щяхме да изглупеем
2 лице щеше да изглупееш щяхте да изглупеете
3 лице щеше да изглупее щяха да изглупеят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупял щях да съм изглупяла щях да съм изглупяло щяхме да сме изглупели
2 лице щеше да си изглупял щеше да си изглупяла щеше да си изглупяло щяхте да сте изглупели
3 лице щеше да е изглупял щеше да е изглупяла щеше да е изглупяло щяха да са изглупели


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупеел съм изглупеела съм изглупеело съм изглупеели сме
2 лице изглупеел си изглупеела си изглупеело си изглупеели сте
3 лице изглупеел (е) изглупеела (е) изглупеело (е) изглупеели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял (е) изглупяла (е) изглупяло (е) изглупели (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупял била съм изглупяла било съм изглупяло били сме изглупели
2 лице бил си изглупял била си изглупяла било си изглупяло били сте изглупели
3 лице бил (е) изглупял била (е) изглупяла било (е) изглупяло били (са) изглупели


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупея щяла съм да изглупея щяло съм да изглупея щели сме да изглупеем
2 лице щял си да изглупееш щяла си да изглупееш щяло си да изглупееш щели сте да изглупеете
3 лице щял (е) да изглупее щяла (е) да изглупее щяло (е) да изглупее щели (са) да изглупеят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупял щяла съм да съм изглупяла щяло съм да съм изглупяло щели сме да сме изглупели
2 лице щял си да си изглупял щяла си да си изглупяла щяло си да си изглупяло щели сте да сте изглупели
3 лице щял (е) да е изглупял щяла (е) да е изглупяла щяло (е) да е изглупяло щели (са) да са изглупели


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупял бих изглупяла бих изглупяло бихме изглупели
2 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло бихте изглупели
3 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло биха изглупели


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·г·лу·пей из·г·лу·пей·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пян
непълен член из·г·лу·пя·ния
пълен член из·г·лу·пя·ни·ят
женски род из·г·лу·пя·на
членувано из·г·лу·пя·на·та
среден род из·г·лу·пя·но
членувано из·г·лу·пя·но·то
множествено число из·г·лу·пе·ни
членувано из·г·лу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пял
непълен член из·г·лу·пе·лия
пълен член из·г·лу·пе·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ла
членувано из·г·лу·пя·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ло
членувано из·г·лу·пя·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·ли
членувано из·г·лу·пе·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пе·ел
непълен член из·г·лу·пе·е·лия
пълен член из·г·лу·пе·е·ли·ят
женски род из·г·лу·пе·е·ла
членувано из·г·лу·пе·е·ла·та
среден род из·г·лу·пе·е·ло
членувано из·г·лу·пе·е·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·е·ли
членувано из·г·лу·пе·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·г·лу·пе·ещ
непълен член из·г·лу·пе·е·щия
пълен член из·г·лу·пе·е·щи·ят
женски род из·г·лу·пе·е·ща
членувано из·г·лу·пе·е·ща·та
среден род из·г·лу·пе·е·що
членувано из·г·лу·пе·е·що·то
множествено число из·г·лу·пе·е·щи
членувано из·г·лу·пе·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·г·лу·пе·ей·ки