Представени са всички форми на глагола избуя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·буя из·бу·ем
2 лице из·бу·еш из·бу·е·те
3 лице из·буе из·бу·ят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·бух из·бух·ме
2 лице из·бу из·бух·те
3 лице из·бу из·бу·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·бу·ех из·бу·ех·ме
2 лице из·бу·е·ше из·бу·ех·те
3 лице из·бу·е·ше из·бу·е·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избул съм избула съм избуло съм избули сме
2 лице избул си избула си избуло си избули сте
3 лице избул е избула е избуло е избули са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избул бях избула бях избуло бяхме избули
2 лице беше избул беше избула беше избуло бяхте избули
3 лице беше избул беше избула беше избуло бяха избули


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще избуя ще избуем
2 лице ще избуеш ще избуете
3 лице ще избуе ще избуят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избул ще съм избула ще съм избуло ще сме избули
2 лице ще си избул ще си избула ще си избуло ще сте избули
3 лице ще е избул ще е избула ще е избуло ще са избули


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да избуя щяхме да избуем
2 лице щеше да избуеш щяхте да избуете
3 лице щеше да избуе щяха да избуят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избул щях да съм избула щях да съм избуло щяхме да сме избули
2 лице щеше да си избул щеше да си избула щеше да си избуло щяхте да сте избули
3 лице щеше да е избул щеше да е избула щеше да е избуло щяха да са избули


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуел съм избуела съм избуело съм избуели сме
2 лице избуел си избуела си избуело си избуели сте
3 лице избуел (е) избуела (е) избуело (е) избуели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избул съм избула съм избуло съм избули сме
2 лице избул си избула си избуло си избули сте
3 лице избул (е) избула (е) избуло (е) избули (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избул била съм избула било съм избуло били сме избули
2 лице бил си избул била си избула било си избуло били сте избули
3 лице бил (е) избул била (е) избула било (е) избуло били (са) избули


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуя щяла съм да избуя щяло съм да избуя щели сме да избуем
2 лице щял си да избуеш щяла си да избуеш щяло си да избуеш щели сте да избуете
3 лице щял (е) да избуе щяла (е) да избуе щяло (е) да избуе щели (са) да избуят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избул щяла съм да съм избула щяло съм да съм избуло щели сме да сме избули
2 лице щял си да си избул щяла си да си избула щяло си да си избуло щели сте да сте избули
3 лице щял (е) да е избул щяла (е) да е избула щяло (е) да е избуло щели (са) да са избули


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избул бих избула бих избуло бихме избули
2 лице би избул би избула би избуло бихте избули
3 лице би избул би избула би избуло биха избули


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·буй из·буй·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бут
непълен член из·бу·тия
пълен член из·бу·ти·ят
женски род из·бу·та
членувано из·бу·та·та
среден род из·бу·то
членувано из·бу·то·то
множествено число из·бу·ти
членувано из·бу·ти·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бул
непълен член из·бу·лия
пълен член из·бу·ли·ят
женски род из·бу·ла
членувано из·бу·ла·та
среден род из·бу·ло
членувано из·бу·ло·то
множествено число из·бу·ли
членувано из·бу·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ел
непълен член из·бу·е·лия
пълен член из·бу·е·ли·ят
женски род из·бу·е·ла
членувано из·бу·е·ла·та
среден род из·бу·е·ло
членувано из·бу·е·ло·то
множествено число из·бу·е·ли
членувано из·бу·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ещ
непълен член из·бу·е·щия
пълен член из·бу·е·щи·ят
женски род из·бу·е·ща
членувано из·бу·е·ща·та
среден род из·бу·е·що
членувано из·бу·е·що·то
множествено число из·бу·е·щи
членувано из·бу·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·бу·ей·ки