Представени са всички форми на глагола избучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вам из·бу·ча·ва·ме
2 лице из·бу·ча·ваш из·бу·ча·ва·те
3 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вах из·бу·ча·вах·ме
2 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·вах·те
3 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вах из·бу·ча·вах·ме
2 лице из·бу·ча·ва·ше из·бу·ча·вах·те
3 лице из·бу·ча·ва·ше из·бу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал е избучавала е избучавало е избучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучавал бях избучавала бях избучавало бяхме избучавали
2 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяхте избучавали
3 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяха избучавали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще избучавам ще избучаваме
2 лице ще избучаваш ще избучавате
3 лице ще избучава ще избучават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучавал ще съм избучавала ще съм избучавало ще сме избучавали
2 лице ще си избучавал ще си избучавала ще си избучавало ще сте избучавали
3 лице ще е избучавал ще е избучавала ще е избучавало ще са избучавали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да избучавам щяхме да избучаваме
2 лице щеше да избучаваш щяхте да избучавате
3 лице щеше да избучава щяха да избучават


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучавал щях да съм избучавала щях да съм избучавало щяхме да сме избучавали
2 лице щеше да си избучавал щеше да си избучавала щеше да си избучавало щяхте да сте избучавали
3 лице щеше да е избучавал щеше да е избучавала щеше да е избучавало щяха да са избучавали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал (е) избучавала (е) избучавало (е) избучавали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал (е) избучавала (е) избучавало (е) избучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучавал била съм избучавала било съм избучавало били сме избучавали
2 лице бил си избучавал била си избучавала било си избучавало били сте избучавали
3 лице бил (е) избучавал била (е) избучавала било (е) избучавало били (са) избучавали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избучавам щяла съм да избучавам щяло съм да избучавам щели сме да избучаваме
2 лице щял си да избучаваш щяла си да избучаваш щяло си да избучаваш щели сте да избучавате
3 лице щял (е) да избучава щяла (е) да избучава щяло (е) да избучава щели (са) да избучават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучавал щяла съм да съм избучавала щяло съм да съм избучавало щели сме да сме избучавали
2 лице щял си да си избучавал щяла си да си избучавала щяло си да си избучавало щели сте да сте избучавали
3 лице щял (е) да е избучавал щяла (е) да е избучавала щяло (е) да е избучавало щели (са) да са избучавали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучавал бих избучавала бих избучавало бихме избучавали
2 лице би избучавал би избучавала би избучавало бихте избучавали
3 лице би избучавал би избучавала би избучавало биха избучавали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·бу·ча·вай из·бу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ча·ван
непълен член из·бу·ча·ва·ния
пълен член из·бу·ча·ва·ни·ят
женски род из·бу·ча·ва·на
членувано из·бу·ча·ва·на·та
среден род из·бу·ча·ва·но
членувано из·бу·ча·ва·но·то
множествено число из·бу·ча·ва·ни
членувано из·бу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ча·вал
непълен член из·бу·ча·ва·лия
пълен член из·бу·ча·ва·ли·ят
женски род из·бу·ча·ва·ла
членувано из·бу·ча·ва·ла·та
среден род из·бу·ча·ва·ло
членувано из·бу·ча·ва·ло·то
множествено число из·бу·ча·ва·ли
членувано из·бу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ча·вал
непълен член из·бу·ча·ва·лия
пълен член из·бу·ча·ва·ли·ят
женски род из·бу·ча·ва·ла
членувано из·бу·ча·ва·ла·та
среден род из·бу·ча·ва·ло
членувано из·бу·ча·ва·ло·то
множествено число из·бу·ча·ва·ли
членувано из·бу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·бу·ча·ващ
непълен член из·бу·ча·ва·щия
пълен член из·бу·ча·ва·щи·ят
женски род из·бу·ча·ва·ща
членувано из·бу·ча·ва·ща·та
среден род из·бу·ча·ва·що
членувано из·бу·ча·ва·що·то
множествено число из·бу·ча·ва·щи
членувано из·бу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·бу·ча·вай·ки