Представени са всички форми на глагола избуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча из·бу·чим
2 лице из·бу·чиш из·бу·чи·те
3 лице из·бу·чи из·бу·чат


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бу·чах из·бу·чах·ме
2 лице из·бу·ча из·бу·чах·те
3 лице из·бу·ча из·бу·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бу·чех из·бу·чех·ме
2 лице из·бу·че·ше из·бу·чех·те
3 лице из·бу·че·ше из·бу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице избучал е избучала е избучало е избучали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучал бях избучала бях избучало бяхме избучали
2 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяхте избучали
3 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяха избучали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще избуча ще избучим
2 лице ще избучиш ще избучите
3 лице ще избучи ще избучат


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучал ще съм избучала ще съм избучало ще сме избучали
2 лице ще си избучал ще си избучала ще си избучало ще сте избучали
3 лице ще е избучал ще е избучала ще е избучало ще са избучали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да избуча щяхме да избучим
2 лице щеше да избучиш щяхте да избучите
3 лице щеше да избучи щяха да избучат


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучал щях да съм избучала щях да съм избучало щяхме да сме избучали
2 лице щеше да си избучал щеше да си избучала щеше да си избучало щяхте да сте избучали
3 лице щеше да е избучал щеше да е избучала щеше да е избучало щяха да са избучали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучел съм избучела съм избучело съм избучели сме
2 лице избучел си избучела си избучело си избучели сте
3 лице избучел (е) избучела (е) избучело (е) избучели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице избучал (е) избучала (е) избучало (е) избучали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучал била съм избучала било съм избучало били сме избучали
2 лице бил си избучал била си избучала било си избучало били сте избучали
3 лице бил (е) избучал била (е) избучала било (е) избучало били (са) избучали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуча щяла съм да избуча щяло съм да избуча щели сме да избучим
2 лице щял си да избучиш щяла си да избучиш щяло си да избучиш щели сте да избучите
3 лице щял (е) да избучи щяла (е) да избучи щяло (е) да избучи щели (са) да избучат


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучал щяла съм да съм избучала щяло съм да съм избучало щели сме да сме избучали
2 лице щял си да си избучал щяла си да си избучала щяло си да си избучало щели сте да сте избучали
3 лице щял (е) да е избучал щяла (е) да е избучала щяло (е) да е избучало щели (са) да са избучали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучал бих избучала бих избучало бихме избучали
2 лице би избучал би избучала би избучало бихте избучали
3 лице би избучал би избучала би избучало биха избучали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·бу·чи из·бу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бу·чал
непълен член из·бу·ча·лия
пълен член из·бу·ча·ли·ят
женски род из·бу·ча·ла
членувано из·бу·ча·ла·та
среден род из·бу·ча·ло
членувано из·бу·ча·ло·то
множествено число из·бу·ча·ли
членувано из·бу·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бу·чел
непълен член из·бу·че·лия
пълен член из·бу·че·ли·ят
женски род из·бу·че·ла
членувано из·бу·че·ла·та
среден род из·бу·че·ло
членувано из·бу·че·ло·то
множествено число из·бу·че·ли
членувано из·бу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бу·чащ
непълен член из·бу·ча·щия
пълен член из·бу·ча·щи·ят
женски род из·бу·ча·ща
членувано из·бу·ча·ща·та
среден род из·бу·ча·що
членувано из·бу·ча·що·то
множествено число из·бу·ча·щи
членувано из·бу·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·бу·чей·ки