Представени са всички форми на глагола избумтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вам из·бум·тя·ва·ме
2 лице из·бум·тя·ваш из·бум·тя·ва·те
3 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вах из·бум·тя·вах·ме
2 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·вах·те
3 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вах из·бум·тя·вах·ме
2 лице из·бум·тя·ва·ше из·бум·тя·вах·те
3 лице из·бум·тя·ва·ше из·бум·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал е избумтявала е избумтявало е избумтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избумтявал бях избумтявала бях избумтявало бяхме избумтявали
2 лице беше избумтявал беше избумтявала беше избумтявало бяхте избумтявали
3 лице беше избумтявал беше избумтявала беше избумтявало бяха избумтявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще избумтявам ще избумтяваме
2 лице ще избумтяваш ще избумтявате
3 лице ще избумтява ще избумтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избумтявал ще съм избумтявала ще съм избумтявало ще сме избумтявали
2 лице ще си избумтявал ще си избумтявала ще си избумтявало ще сте избумтявали
3 лице ще е избумтявал ще е избумтявала ще е избумтявало ще са избумтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да избумтявам щяхме да избумтяваме
2 лице щеше да избумтяваш щяхте да избумтявате
3 лице щеше да избумтява щяха да избумтяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избумтявал щях да съм избумтявала щях да съм избумтявало щяхме да сме избумтявали
2 лице щеше да си избумтявал щеше да си избумтявала щеше да си избумтявало щяхте да сте избумтявали
3 лице щеше да е избумтявал щеше да е избумтявала щеше да е избумтявало щяха да са избумтявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал (е) избумтявала (е) избумтявало (е) избумтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал (е) избумтявала (е) избумтявало (е) избумтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избумтявал била съм избумтявала било съм избумтявало били сме избумтявали
2 лице бил си избумтявал била си избумтявала било си избумтявало били сте избумтявали
3 лице бил (е) избумтявал била (е) избумтявала било (е) избумтявало били (са) избумтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избумтявам щяла съм да избумтявам щяло съм да избумтявам щели сме да избумтяваме
2 лице щял си да избумтяваш щяла си да избумтяваш щяло си да избумтяваш щели сте да избумтявате
3 лице щял (е) да избумтява щяла (е) да избумтява щяло (е) да избумтява щели (са) да избумтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избумтявал щяла съм да съм избумтявала щяло съм да съм избумтявало щели сме да сме избумтявали
2 лице щял си да си избумтявал щяла си да си избумтявала щяло си да си избумтявало щели сте да сте избумтявали
3 лице щял (е) да е избумтявал щяла (е) да е избумтявала щяло (е) да е избумтявало щели (са) да са избумтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избумтявал бих избумтявала бих избумтявало бихме избумтявали
2 лице би избумтявал би избумтявала би избумтявало бихте избумтявали
3 лице би избумтявал би избумтявала би избумтявало биха избумтявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·бум·тя·вай из·бум·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бум·тя·ван
непълен член из·бум·тя·ва·ния
пълен член из·бум·тя·ва·ни·ят
женски род из·бум·тя·ва·на
членувано из·бум·тя·ва·на·та
среден род из·бум·тя·ва·но
членувано из·бум·тя·ва·но·то
множествено число из·бум·тя·ва·ни
членувано из·бум·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бум·тя·вал
непълен член из·бум·тя·ва·лия
пълен член из·бум·тя·ва·ли·ят
женски род из·бум·тя·ва·ла
членувано из·бум·тя·ва·ла·та
среден род из·бум·тя·ва·ло
членувано из·бум·тя·ва·ло·то
множествено число из·бум·тя·ва·ли
членувано из·бум·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бум·тя·вал
непълен член из·бум·тя·ва·лия
пълен член из·бум·тя·ва·ли·ят
женски род из·бум·тя·ва·ла
членувано из·бум·тя·ва·ла·та
среден род из·бум·тя·ва·ло
членувано из·бум·тя·ва·ло·то
множествено число из·бум·тя·ва·ли
членувано из·бум·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·бум·тя·ващ
непълен член из·бум·тя·ва·щия
пълен член из·бум·тя·ва·щи·ят
женски род из·бум·тя·ва·ща
членувано из·бум·тя·ва·ща·та
среден род из·бум·тя·ва·що
членувано из·бум·тя·ва·що·то
множествено число из·бум·тя·ва·щи
членувано из·бум·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·бум·тя·вай·ки