Представени са всички форми на глагола закънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вам за·кън·тя·ва·ме
2 лице за·кън·тя·ваш за·кън·тя·ва·те
3 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вах за·кън·тя·вах·ме
2 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·вах·те
3 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вах за·кън·тя·вах·ме
2 лице за·кън·тя·ва·ше за·кън·тя·вах·те
3 лице за·кън·тя·ва·ше за·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал е закънтявала е закънтявало е закънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закънтявал бях закънтявала бях закънтявало бяхме закънтявали
2 лице беше закънтявал беше закънтявала беше закънтявало бяхте закънтявали
3 лице беше закънтявал беше закънтявала беше закънтявало бяха закънтявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще закънтявам ще закънтяваме
2 лице ще закънтяваш ще закънтявате
3 лице ще закънтява ще закънтяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закънтявал ще съм закънтявала ще съм закънтявало ще сме закънтявали
2 лице ще си закънтявал ще си закънтявала ще си закънтявало ще сте закънтявали
3 лице ще е закънтявал ще е закънтявала ще е закънтявало ще са закънтявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да закънтявам щяхме да закънтяваме
2 лице щеше да закънтяваш щяхте да закънтявате
3 лице щеше да закънтява щяха да закънтяват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закънтявал щях да съм закънтявала щях да съм закънтявало щяхме да сме закънтявали
2 лице щеше да си закънтявал щеше да си закънтявала щеше да си закънтявало щяхте да сте закънтявали
3 лице щеше да е закънтявал щеше да е закънтявала щеше да е закънтявало щяха да са закънтявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал (е) закънтявала (е) закънтявало (е) закънтявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал (е) закънтявала (е) закънтявало (е) закънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закънтявал била съм закънтявала било съм закънтявало били сме закънтявали
2 лице бил си закънтявал била си закънтявала било си закънтявало били сте закънтявали
3 лице бил (е) закънтявал била (е) закънтявала било (е) закънтявало били (са) закънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закънтявам щяла съм да закънтявам щяло съм да закънтявам щели сме да закънтяваме
2 лице щял си да закънтяваш щяла си да закънтяваш щяло си да закънтяваш щели сте да закънтявате
3 лице щял (е) да закънтява щяла (е) да закънтява щяло (е) да закънтява щели (са) да закънтяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закънтявал щяла съм да съм закънтявала щяло съм да съм закънтявало щели сме да сме закънтявали
2 лице щял си да си закънтявал щяла си да си закънтявала щяло си да си закънтявало щели сте да сте закънтявали
3 лице щял (е) да е закънтявал щяла (е) да е закънтявала щяло (е) да е закънтявало щели (са) да са закънтявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закънтявал бих закънтявала бих закънтявало бихме закънтявали
2 лице би закънтявал би закънтявала би закънтявало бихте закънтявали
3 лице би закънтявал би закънтявала би закънтявало биха закънтявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
за·кън·тя·вай за·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род за·кън·тя·ван
непълен член за·кън·тя·ва·ния
пълен член за·кън·тя·ва·ни·ят
женски род за·кън·тя·ва·на
членувано за·кън·тя·ва·на·та
среден род за·кън·тя·ва·но
членувано за·кън·тя·ва·но·то
множествено число за·кън·тя·ва·ни
членувано за·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род за·кън·тя·вал
непълен член за·кън·тя·ва·лия
пълен член за·кън·тя·ва·ли·ят
женски род за·кън·тя·ва·ла
членувано за·кън·тя·ва·ла·та
среден род за·кън·тя·ва·ло
членувано за·кън·тя·ва·ло·то
множествено число за·кън·тя·ва·ли
членувано за·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род за·кън·тя·вал
непълен член за·кън·тя·ва·лия
пълен член за·кън·тя·ва·ли·ят
женски род за·кън·тя·ва·ла
членувано за·кън·тя·ва·ла·та
среден род за·кън·тя·ва·ло
членувано за·кън·тя·ва·ло·то
множествено число за·кън·тя·ва·ли
членувано за·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род за·кън·тя·ващ
непълен член за·кън·тя·ва·щия
пълен член за·кън·тя·ва·щи·ят
женски род за·кън·тя·ва·ща
членувано за·кън·тя·ва·ща·та
среден род за·кън·тя·ва·що
членувано за·кън·тя·ва·що·то
множествено число за·кън·тя·ва·щи
членувано за·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

за·кън·тя·вай·ки