Представени са всички форми на глагола закотвя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вя за·кот·вим
2 лице за·кот·виш за·кот·ви·те
3 лице за·кот·ви за·кот·вят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вих за·кот·вих·ме
2 лице за·кот·ви за·кот·вих·те
3 лице за·кот·ви за·кот·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вех за·кот·вех·ме
2 лице за·кот·ве·ше за·кот·вех·те
3 лице за·кот·ве·ше за·кот·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице закотвил е закотвила е закотвило е закотвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закотвил бях закотвила бях закотвило бяхме закотвили
2 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяхте закотвили
3 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяха закотвили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще закотвя ще закотвим
2 лице ще закотвиш ще закотвите
3 лице ще закотви ще закотвят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закотвил ще съм закотвила ще съм закотвило ще сме закотвили
2 лице ще си закотвил ще си закотвила ще си закотвило ще сте закотвили
3 лице ще е закотвил ще е закотвила ще е закотвило ще са закотвили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да закотвя щяхме да закотвим
2 лице щеше да закотвиш щяхте да закотвите
3 лице щеше да закотви щяха да закотвят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закотвил щях да съм закотвила щях да съм закотвило щяхме да сме закотвили
2 лице щеше да си закотвил щеше да си закотвила щеше да си закотвило щяхте да сте закотвили
3 лице щеше да е закотвил щеше да е закотвила щеше да е закотвило щяха да са закотвили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвел съм закотвела съм закотвело съм закотвели сме
2 лице закотвел си закотвела си закотвело си закотвели сте
3 лице закотвел (е) закотвела (е) закотвело (е) закотвели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице закотвил (е) закотвила (е) закотвило (е) закотвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закотвил била съм закотвила било съм закотвило били сме закотвили
2 лице бил си закотвил била си закотвила било си закотвило били сте закотвили
3 лице бил (е) закотвил била (е) закотвила било (е) закотвило били (са) закотвили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закотвя щяла съм да закотвя щяло съм да закотвя щели сме да закотвим
2 лице щял си да закотвиш щяла си да закотвиш щяло си да закотвиш щели сте да закотвите
3 лице щял (е) да закотви щяла (е) да закотви щяло (е) да закотви щели (са) да закотвят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закотвил щяла съм да съм закотвила щяло съм да съм закотвило щели сме да сме закотвили
2 лице щял си да си закотвил щяла си да си закотвила щяло си да си закотвило щели сте да сте закотвили
3 лице щял (е) да е закотвил щяла (е) да е закотвила щяло (е) да е закотвило щели (са) да са закотвили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закотвил бих закотвила бих закотвило бихме закотвили
2 лице би закотвил би закотвила би закотвило бихте закотвили
3 лице би закотвил би закотвила би закотвило биха закотвили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
за·кот·ви за·кот·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·кот·вен
непълен член за·кот·ве·ния
пълен член за·кот·ве·ни·ят
женски род за·кот·ве·на
членувано за·кот·ве·на·та
среден род за·кот·ве·но
членувано за·кот·ве·но·то
множествено число за·кот·ве·ни
членувано за·кот·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·кот·вил
непълен член за·кот·ви·лия
пълен член за·кот·ви·ли·ят
женски род за·кот·ви·ла
членувано за·кот·ви·ла·та
среден род за·кот·ви·ло
членувано за·кот·ви·ло·то
множествено число за·кот·ви·ли
членувано за·кот·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·кот·вел
непълен член за·кот·ве·лия
пълен член за·кот·ве·ли·ят
женски род за·кот·ве·ла
членувано за·кот·ве·ла·та
среден род за·кот·ве·ло
членувано за·кот·ве·ло·то
множествено число за·кот·ве·ли
членувано за·кот·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·кот·вещ
непълен член за·кот·ве·щия
пълен член за·кот·ве·щи·ят
женски род за·кот·ве·ща
членувано за·кот·ве·ща·та
среден род за·кот·ве·що
членувано за·кот·ве·що·то
множествено число за·кот·ве·щи
членувано за·кот·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

за·кот·вей·ки