Представени са всички форми на глагола завербувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вам за·вер·бу·ва·ме
2 лице за·вер·бу·ваш за·вер·бу·ва·те
3 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вах за·вер·бу·вах·ме
2 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·вах·те
3 лице за·вер·бу·ва за·вер·бу·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице за·вер·бу·вах за·вер·бу·вах·ме
2 лице за·вер·бу·ва·ше за·вер·бу·вах·те
3 лице за·вер·бу·ва·ше за·вер·бу·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал е завербувала е завербувало е завербували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завербувал бях завербувала бях завербувало бяхме завербували
2 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяхте завербували
3 лице беше завербувал беше завербувала беше завербувало бяха завербували


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще завербувам ще завербуваме
2 лице ще завербуваш ще завербувате
3 лице ще завербува ще завербуват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завербувал ще съм завербувала ще съм завербувало ще сме завербували
2 лице ще си завербувал ще си завербувала ще си завербувало ще сте завербували
3 лице ще е завербувал ще е завербувала ще е завербувало ще са завербували


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да завербувам щяхме да завербуваме
2 лице щеше да завербуваш щяхте да завербувате
3 лице щеше да завербува щяха да завербуват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завербувал щях да съм завербувала щях да съм завербувало щяхме да сме завербували
2 лице щеше да си завербувал щеше да си завербувала щеше да си завербувало щяхте да сте завербували
3 лице щеше да е завербувал щеше да е завербувала щеше да е завербувало щяха да са завербували


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал (е) завербувала (е) завербувало (е) завербували (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завербувал съм завербувала съм завербувало съм завербували сме
2 лице завербувал си завербувала си завербувало си завербували сте
3 лице завербувал (е) завербувала (е) завербувало (е) завербували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завербувал била съм завербувала било съм завербувало били сме завербували
2 лице бил си завербувал била си завербувала било си завербувало били сте завербували
3 лице бил (е) завербувал била (е) завербувала било (е) завербувало били (са) завербували


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завербувам щяла съм да завербувам щяло съм да завербувам щели сме да завербуваме
2 лице щял си да завербуваш щяла си да завербуваш щяло си да завербуваш щели сте да завербувате
3 лице щял (е) да завербува щяла (е) да завербува щяло (е) да завербува щели (са) да завербуват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завербувал щяла съм да съм завербувала щяло съм да съм завербувало щели сме да сме завербували
2 лице щял си да си завербувал щяла си да си завербувала щяло си да си завербувало щели сте да сте завербували
3 лице щял (е) да е завербувал щяла (е) да е завербувала щяло (е) да е завербувало щели (са) да са завербували


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завербувал бих завербувала бих завербувало бихме завербували
2 лице би завербувал би завербувала би завербувало бихте завербували
3 лице би завербувал би завербувала би завербувало биха завербували


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
за·вер·бу·вай за·вер·бу·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·вер·бу·ван
непълен член за·вер·бу·ва·ния
пълен член за·вер·бу·ва·ни·ят
женски род за·вер·бу·ва·на
членувано за·вер·бу·ва·на·та
среден род за·вер·бу·ва·но
членувано за·вер·бу·ва·но·то
множествено число за·вер·бу·ва·ни
членувано за·вер·бу·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·вер·бу·вал
непълен член за·вер·бу·ва·лия
пълен член за·вер·бу·ва·ли·ят
женски род за·вер·бу·ва·ла
членувано за·вер·бу·ва·ла·та
среден род за·вер·бу·ва·ло
членувано за·вер·бу·ва·ло·то
множествено число за·вер·бу·ва·ли
членувано за·вер·бу·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·вер·бу·вал
непълен член за·вер·бу·ва·лия
пълен член за·вер·бу·ва·ли·ят
женски род за·вер·бу·ва·ла
членувано за·вер·бу·ва·ла·та
среден род за·вер·бу·ва·ло
членувано за·вер·бу·ва·ло·то
множествено число за·вер·бу·ва·ли
членувано за·вер·бу·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род за·вер·бу·ващ
непълен член за·вер·бу·ва·щия
пълен член за·вер·бу·ва·щи·ят
женски род за·вер·бу·ва·ща
членувано за·вер·бу·ва·ща·та
среден род за·вер·бу·ва·що
членувано за·вер·бу·ва·що·то
множествено число за·вер·бу·ва·щи
членувано за·вер·бу·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

за·вер·бу·вай·ки