Шаблон:Словоформи/забълбукам

Представени са всички форми на глагола забълбукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за·бъл·бу·кам	за·бъл·бу·ка·ме
2 лице	за·бъл·бу·каш	за·бъл·бу·ка·те
3 лице	за·бъл·бу·ка	за·бъл·бу·кат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за·бъл·бу·ках	за·бъл·бу·ках·ме
2 лице	за·бъл·бу·ка	за·бъл·бу·ках·те
3 лице	за·бъл·бу·ка	за·бъл·бу·ка·ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за·бъл·бу·ках	за·бъл·бу·ках·ме
2 лице	за·бъл·бу·ка·ше	за·бъл·бу·ках·те
3 лице	за·бъл·бу·ка·ше	за·бъл·бу·ка·ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	забълбукал е	забълбукала е	забълбукало е	забълбукали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях забълбукал	бях забълбукала	бях забълбукало	бяхме забълбукали
2 лице	беше забълбукал	беше забълбукала	беше забълбукало	бяхте забълбукали
3 лице	беше забълбукал	беше забълбукала	беше забълбукало	бяха забълбукали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще забълбукам	ще забълбукаме
2 лице	ще забълбукаш	ще забълбукате
3 лице	ще забълбука	ще забълбукат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм забълбукал	ще съм забълбукала	ще съм забълбукало	ще сме забълбукали
2 лице	ще си забълбукал	ще си забълбукала	ще си забълбукало	ще сте забълбукали
3 лице	ще е забълбукал	ще е забълбукала	ще е забълбукало	ще са забълбукали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да забълбукам	щяхме да забълбукаме
2 лице	щеше да забълбукаш	щяхте да забълбукате
3 лице	щеше да забълбука	щяха да забълбукат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм забълбукал	щях да съм забълбукала	щях да съм забълбукало	щяхме да сме забълбукали
2 лице	щеше да си забълбукал	щеше да си забълбукала	щеше да си забълбукало	щяхте да сте забълбукали
3 лице	щеше да е забълбукал	щеше да е забълбукала	щеше да е забълбукало	щяха да са забълбукали

Преизказно наклонение

Сегашно време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	забълбукал (е)	забълбукала (е)	забълбукало (е)	забълбукали (са)

Минало свършено време (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забълбукал съм	забълбукала съм	забълбукало съм	забълбукали сме
2 лице	забълбукал си	забълбукала си	забълбукало си	забълбукали сте
3 лице	забълбукал (е)	забълбукала (е)	забълбукало (е)	забълбукали (са)

Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм забълбукал	била съм забълбукала	било съм забълбукало	били сме забълбукали
2 лице	бил си забълбукал	била си забълбукала	било си забълбукало	били сте забълбукали
3 лице	бил (е) забълбукал	била (е) забълбукала	било (е) забълбукало	били (са) забълбукали

Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да забълбукам	щяла съм да забълбукам	щяло съм да забълбукам	щели сме да забълбукаме
2 лице	щял си да забълбукаш	щяла си да забълбукаш	щяло си да забълбукаш	щели сте да забълбукате
3 лице	щял (е) да забълбука	щяла (е) да забълбука	щяло (е) да забълбука	щели (са) да забълбукат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм забълбукал	щяла съм да съм забълбукала	щяло съм да съм забълбукало	щели сме да сме забълбукали
2 лице	щял си да си забълбукал	щяла си да си забълбукала	щяло си да си забълбукало	щели сте да сте забълбукали
3 лице	щял (е) да е забълбукал	щяла (е) да е забълбукала	щяло (е) да е забълбукало	щели (са) да са забълбукали

Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих забълбукал	бих забълбукала	бих забълбукало	бихме забълбукали
2 лице	би забълбукал	би забълбукала	би забълбукало	бихте забълбукали
3 лице	би забълбукал	би забълбукала	би забълбукало	биха забълбукали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за·бъл·бу·кай	за·бъл·бу·кай·те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		за·бъл·бу·кан
		непълен член	за·бъл·бу·ка·ния
		пълен член	за·бъл·бу·ка·ни·ят
	женски род		за·бъл·бу·ка·на
		членувано	за·бъл·бу·ка·на·та
	среден род		за·бъл·бу·ка·но
		членувано	за·бъл·бу·ка·но·то
множествено число			за·бъл·бу·ка·ни
		членувано	за·бъл·бу·ка·ни·те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за·бъл·бу·кал
		непълен член	за·бъл·бу·ка·лия
		пълен член	за·бъл·бу·ка·ли·ят
	женски род		за·бъл·бу·ка·ла
		членувано	за·бъл·бу·ка·ла·та
	среден род		за·бъл·бу·ка·ло
		членувано	за·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число			за·бъл·бу·ка·ли
		членувано	за·бъл·бу·ка·ли·те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за·бъл·бу·кал
		непълен член	за·бъл·бу·ка·лия
		пълен член	за·бъл·бу·ка·ли·ят
	женски род		за·бъл·бу·ка·ла
		членувано	за·бъл·бу·ка·ла·та
	среден род		за·бъл·бу·ка·ло
		членувано	за·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число			за·бъл·бу·ка·ли
		членувано	за·бъл·бу·ка·ли·те

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за·бъл·бу·кащ
		непълен член	за·бъл·бу·ка·щия
		пълен член	за·бъл·бу·ка·щи·ят
	женски род		за·бъл·бу·ка·ща
		членувано	за·бъл·бу·ка·ща·та
	среден род		за·бъл·бу·ка·що
		членувано	за·бъл·бу·ка·що·то
множествено число			за·бъл·бу·ка·щи
		членувано	за·бъл·бу·ка·щи·те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за·бъл·бу·кай·ки

забълбукам,

забълбукаш, забълбука, забълбукаме, забълбукате, забълбукат, забълбуках, забълбукахме, забълбукахте, забълбукаха, забълбукаше, забълбукай, забълбукайте, забълбукал, забълбукалия, забълбукалият, забълбукала, забълбукалата, забълбукало, забълбукалото, забълбукали, забълбукалите, забълбукан, забълбукания, забълбуканият, забълбукана, забълбуканата, забълбукано, забълбуканото, забълбукани, забълбуканите, забълбукащ, забълбукащия, забълбукащият, забълбукаща, забълбукащата, забълбукащо, забълбукащото, забълбукащи, забълбукащите, забълбукайки, забълбукал съм, забълбукала съм, забълбукало съм, забълбукали сме, забълбукал си, забълбукала си, забълбукало си, забълбукали сте, забълбукал е, забълбукала е, забълбукало е, забълбукали са, бях забълбукал, бях забълбукала, бях забълбукало, бяхме забълбукали, беше забълбукал, беше забълбукала, беше забълбукало, бяхте забълбукали, бяха забълбукали, ще забълбукам, ще забълбукаме, ще забълбукаш, ще забълбукате, ще забълбука, ще забълбукат, ще съм забълбукал, ще съм забълбукала, ще съм забълбукало, ще сме забълбукали, ще си забълбукал, ще си забълбукала, ще си забълбукало, ще сте забълбукали, ще е забълбукал, ще е забълбукала, ще е забълбукало, ще са забълбукали, щях да забълбукам, щяхме да забълбукаме, щеше да забълбукаш, щяхте да забълбукате, щеше да забълбука, щяха да забълбукат, щях да съм забълбукал, щях да съм забълбукала, щях да съм забълбукало, щяхме да сме забълбукали, щеше да си забълбукал, щеше да си забълбукала, щеше да си забълбукало, щяхте да сте забълбукали, щеше да е забълбукал, щеше да е забълбукала, щеше да е забълбукало, щяха да са забълбукали, бил съм забълбукал, била съм забълбукала, било съм забълбукало, били сме забълбукали, бил си забълбукал, била си забълбукала, било си забълбукало, били сте забълбукали, бил е забълбукал, била е забълбукала, било е забълбукало, били са забълбукали, щял съм да забълбукам, щяла съм да забълбукам, щяло съм да забълбукам, щели сме да забълбукаме, щял си да забълбукаш, щяла си да забълбукаш, щяло си да забълбукаш, щели сте да забълбукате, щял да забълбука, щяла да забълбука, щяло да забълбука, щели да забълбукат, щял е да забълбука, щяла е да забълбука, щяло е да забълбука, щели са да забълбукат, щял съм да съм забълбукал, щяла съм да съм забълбукала, щяло съм да съм забълбукало, щели сме да сме забълбукали, щял си да си забълбукал, щяла си да си забълбукала, щяло си да си забълбукало, щели сте да сте забълбукали, щял да е забълбукал, щяла да е забълбукала, щяло да е забълбукало, щели да са забълбукали, щял е да е забълбукал, щяла е да е забълбукала, щяло е да е забълбукало, щели са да са забълбукали, бих забълбукал, бих забълбукала, бих забълбукало, бихме забълбукали, би забълбукал, би забълбукала, би забълбукало, бихте забълбукали,

биха забълбукали,