Представени са всички форми на глагола възторгвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вам въз·тор·г·ва·ме
2 лице въз·тор·г·ваш въз·тор·г·ва·те
3 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вах въз·тор·г·вах·ме
2 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·вах·те
3 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вах въз·тор·г·вах·ме
2 лице въз·тор·г·ва·ше въз·тор·г·вах·те
3 лице въз·тор·г·ва·ше въз·тор·г·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал е възторгвала е възторгвало е възторгвали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възторгвал бях възторгвала бях възторгвало бяхме възторгвали
2 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяхте възторгвали
3 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяха възторгвали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възторгвам ще възторгваме
2 лице ще възторгваш ще възторгвате
3 лице ще възторгва ще възторгват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възторгвал ще съм възторгвала ще съм възторгвало ще сме възторгвали
2 лице ще си възторгвал ще си възторгвала ще си възторгвало ще сте възторгвали
3 лице ще е възторгвал ще е възторгвала ще е възторгвало ще са възторгвали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възторгвам щяхме да възторгваме
2 лице щеше да възторгваш щяхте да възторгвате
3 лице щеше да възторгва щяха да възторгват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възторгвал щях да съм възторгвала щях да съм възторгвало щяхме да сме възторгвали
2 лице щеше да си възторгвал щеше да си възторгвала щеше да си възторгвало щяхте да сте възторгвали
3 лице щеше да е възторгвал щеше да е възторгвала щеше да е възторгвало щяха да са възторгвали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал (е) възторгвала (е) възторгвало (е) възторгвали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал (е) възторгвала (е) възторгвало (е) възторгвали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възторгвал била съм възторгвала било съм възторгвало били сме възторгвали
2 лице бил си възторгвал била си възторгвала било си възторгвало били сте възторгвали
3 лице бил (е) възторгвал била (е) възторгвала било (е) възторгвало били (са) възторгвали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възторгвам щяла съм да възторгвам щяло съм да възторгвам щели сме да възторгваме
2 лице щял си да възторгваш щяла си да възторгваш щяло си да възторгваш щели сте да възторгвате
3 лице щял (е) да възторгва щяла (е) да възторгва щяло (е) да възторгва щели (са) да възторгват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възторгвал щяла съм да съм възторгвала щяло съм да съм възторгвало щели сме да сме възторгвали
2 лице щял си да си възторгвал щяла си да си възторгвала щяло си да си възторгвало щели сте да сте възторгвали
3 лице щял (е) да е възторгвал щяла (е) да е възторгвала щяло (е) да е възторгвало щели (са) да са възторгвали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възторгвал бих възторгвала бих възторгвало бихме възторгвали
2 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало бихте възторгвали
3 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало биха възторгвали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·тор·г·вай въз·тор·г·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·тор·г·ван
непълен член въз·тор·г·ва·ния
пълен член въз·тор·г·ва·ни·ят
женски род въз·тор·г·ва·на
членувано въз·тор·г·ва·на·та
среден род въз·тор·г·ва·но
членувано въз·тор·г·ва·но·то
множествено число въз·тор·г·ва·ни
членувано въз·тор·г·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·тор·г·вал
непълен член въз·тор·г·ва·лия
пълен член въз·тор·г·ва·ли·ят
женски род въз·тор·г·ва·ла
членувано въз·тор·г·ва·ла·та
среден род въз·тор·г·ва·ло
членувано въз·тор·г·ва·ло·то
множествено число въз·тор·г·ва·ли
членувано въз·тор·г·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·тор·г·вал
непълен член въз·тор·г·ва·лия
пълен член въз·тор·г·ва·ли·ят
женски род въз·тор·г·ва·ла
членувано въз·тор·г·ва·ла·та
среден род въз·тор·г·ва·ло
членувано въз·тор·г·ва·ло·то
множествено число въз·тор·г·ва·ли
членувано въз·тор·г·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·тор·г·ващ
непълен член въз·тор·г·ва·щия
пълен член въз·тор·г·ва·щи·ят
женски род въз·тор·г·ва·ща
членувано въз·тор·г·ва·ща·та
среден род въз·тор·г·ва·що
членувано въз·тор·г·ва·що·то
множествено число въз·тор·г·ва·щи
членувано въз·тор·г·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·тор·г·вай·ки