Представени са всички форми на глагола възроптавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вам въз·роп·та·ва·ме
2 лице въз·роп·та·ваш въз·роп·та·ва·те
3 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вах въз·роп·та·вах·ме
2 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·вах·те
3 лице въз·роп·та·ва въз·роп·та·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·роп·та·вах въз·роп·та·вах·ме
2 лице въз·роп·та·ва·ше въз·роп·та·вах·те
3 лице въз·роп·та·ва·ше въз·роп·та·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал е възроптавала е възроптавало е възроптавали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възроптавал бях възроптавала бях възроптавало бяхме възроптавали
2 лице беше възроптавал беше възроптавала беше възроптавало бяхте възроптавали
3 лице беше възроптавал беше възроптавала беше възроптавало бяха възроптавали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възроптавам ще възроптаваме
2 лице ще възроптаваш ще възроптавате
3 лице ще възроптава ще възроптават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възроптавал ще съм възроптавала ще съм възроптавало ще сме възроптавали
2 лице ще си възроптавал ще си възроптавала ще си възроптавало ще сте възроптавали
3 лице ще е възроптавал ще е възроптавала ще е възроптавало ще са възроптавали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възроптавам щяхме да възроптаваме
2 лице щеше да възроптаваш щяхте да възроптавате
3 лице щеше да възроптава щяха да възроптават


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възроптавал щях да съм възроптавала щях да съм възроптавало щяхме да сме възроптавали
2 лице щеше да си възроптавал щеше да си възроптавала щеше да си възроптавало щяхте да сте възроптавали
3 лице щеше да е възроптавал щеше да е възроптавала щеше да е възроптавало щяха да са възроптавали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал (е) възроптавала (е) възроптавало (е) възроптавали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възроптавал съм възроптавала съм възроптавало съм възроптавали сме
2 лице възроптавал си възроптавала си възроптавало си възроптавали сте
3 лице възроптавал (е) възроптавала (е) възроптавало (е) възроптавали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възроптавал била съм възроптавала било съм възроптавало били сме възроптавали
2 лице бил си възроптавал била си възроптавала било си възроптавало били сте възроптавали
3 лице бил (е) възроптавал била (е) възроптавала било (е) възроптавало били (са) възроптавали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възроптавам щяла съм да възроптавам щяло съм да възроптавам щели сме да възроптаваме
2 лице щял си да възроптаваш щяла си да възроптаваш щяло си да възроптаваш щели сте да възроптавате
3 лице щял (е) да възроптава щяла (е) да възроптава щяло (е) да възроптава щели (са) да възроптават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възроптавал щяла съм да съм възроптавала щяло съм да съм възроптавало щели сме да сме възроптавали
2 лице щял си да си възроптавал щяла си да си възроптавала щяло си да си възроптавало щели сте да сте възроптавали
3 лице щял (е) да е възроптавал щяла (е) да е възроптавала щяло (е) да е възроптавало щели (са) да са възроптавали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възроптавал бих възроптавала бих възроптавало бихме възроптавали
2 лице би възроптавал би възроптавала би възроптавало бихте възроптавали
3 лице би възроптавал би възроптавала би възроптавало биха възроптавали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·роп·та·вай въз·роп·та·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·роп·та·ван
непълен член въз·роп·та·ва·ния
пълен член въз·роп·та·ва·ни·ят
женски род въз·роп·та·ва·на
членувано въз·роп·та·ва·на·та
среден род въз·роп·та·ва·но
членувано въз·роп·та·ва·но·то
множествено число въз·роп·та·ва·ни
членувано въз·роп·та·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·роп·та·вал
непълен член въз·роп·та·ва·лия
пълен член въз·роп·та·ва·ли·ят
женски род въз·роп·та·ва·ла
членувано въз·роп·та·ва·ла·та
среден род въз·роп·та·ва·ло
членувано въз·роп·та·ва·ло·то
множествено число въз·роп·та·ва·ли
членувано въз·роп·та·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·роп·та·вал
непълен член въз·роп·та·ва·лия
пълен член въз·роп·та·ва·ли·ят
женски род въз·роп·та·ва·ла
членувано въз·роп·та·ва·ла·та
среден род въз·роп·та·ва·ло
членувано въз·роп·та·ва·ло·то
множествено число въз·роп·та·ва·ли
членувано въз·роп·та·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·роп·та·ващ
непълен член въз·роп·та·ва·щия
пълен член въз·роп·та·ва·щи·ят
женски род въз·роп·та·ва·ща
членувано въз·роп·та·ва·ща·та
среден род въз·роп·та·ва·що
членувано въз·роп·та·ва·що·то
множествено число въз·роп·та·ва·щи
членувано въз·роп·та·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·роп·та·вай·ки