Представени са всички форми на глагола възпротивя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вя въз·п·ро·ти·вим
2 лице въз·п·ро·ти·виш въз·п·ро·ти·ви·те
3 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·вят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вих въз·п·ро·ти·вих·ме
2 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·вих·те
3 лице въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вях въз·п·ро·ти·вях·ме
2 лице въз·п·ро·ти·ве·ше въз·п·ро·ти·вях·те
3 лице въз·п·ро·ти·ве·ше въз·п·ро·ти·вя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивил съм възпротивила съм възпротивило съм възпротивили сме
2 лице възпротивил си възпротивила си възпротивило си възпротивили сте
3 лице възпротивил е възпротивила е възпротивило е възпротивили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпротивил бях възпротивила бях възпротивило бяхме възпротивили
2 лице беше възпротивил беше възпротивила беше възпротивило бяхте възпротивили
3 лице беше възпротивил беше възпротивила беше възпротивило бяха възпротивили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възпротивя ще възпротивим
2 лице ще възпротивиш ще възпротивите
3 лице ще възпротиви ще възпротивят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпротивил ще съм възпротивила ще съм възпротивило ще сме възпротивили
2 лице ще си възпротивил ще си възпротивила ще си възпротивило ще сте възпротивили
3 лице ще е възпротивил ще е възпротивила ще е възпротивило ще са възпротивили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възпротивя щяхме да възпротивим
2 лице щеше да възпротивиш щяхте да възпротивите
3 лице щеше да възпротиви щяха да възпротивят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпротивил щях да съм възпротивила щях да съм възпротивило щяхме да сме възпротивили
2 лице щеше да си възпротивил щеше да си възпротивила щеше да си възпротивило щяхте да сте възпротивили
3 лице щеше да е възпротивил щеше да е възпротивила щеше да е възпротивило щяха да са възпротивили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивял съм възпротивяла съм възпротивяло съм възпротивели сме
2 лице възпротивял си възпротивяла си възпротивяло си възпротивели сте
3 лице възпротивял (е) възпротивяла (е) възпротивяло (е) възпротивели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивил съм възпротивила съм възпротивило съм възпротивили сме
2 лице възпротивил си възпротивила си възпротивило си възпротивили сте
3 лице възпротивил (е) възпротивила (е) възпротивило (е) възпротивили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпротивил била съм възпротивила било съм възпротивило били сме възпротивили
2 лице бил си възпротивил била си възпротивила било си възпротивило били сте възпротивили
3 лице бил (е) възпротивил била (е) възпротивила било (е) възпротивило били (са) възпротивили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпротивя щяла съм да възпротивя щяло съм да възпротивя щели сме да възпротивим
2 лице щял си да възпротивиш щяла си да възпротивиш щяло си да възпротивиш щели сте да възпротивите
3 лице щял (е) да възпротиви щяла (е) да възпротиви щяло (е) да възпротиви щели (са) да възпротивят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпротивил щяла съм да съм възпротивила щяло съм да съм възпротивило щели сме да сме възпротивили
2 лице щял си да си възпротивил щяла си да си възпротивила щяло си да си възпротивило щели сте да сте възпротивили
3 лице щял (е) да е възпротивил щяла (е) да е възпротивила щяло (е) да е възпротивило щели (са) да са възпротивили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпротивил бих възпротивила бих възпротивило бихме възпротивили
2 лице би възпротивил би възпротивила би възпротивило бихте възпротивили
3 лице би възпротивил би възпротивила би възпротивило биха възпротивили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·п·ро·ти·ви въз·п·ро·ти·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вен
непълен член въз·п·ро·ти·ве·ния
пълен член въз·п·ро·ти·ве·ни·ят
женски род въз·п·ро·ти·ве·на
членувано въз·п·ро·ти·ве·на·та
среден род въз·п·ро·ти·ве·но
членувано въз·п·ро·ти·ве·но·то
множествено число въз·п·ро·ти·ве·ни
членувано въз·п·ро·ти·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вил
непълен член въз·п·ро·ти·ви·лия
пълен член въз·п·ро·ти·ви·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·ви·ла
членувано въз·п·ро·ти·ви·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·ви·ло
членувано въз·п·ро·ти·ви·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·ви·ли
членувано въз·п·ро·ти·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вял
непълен член въз·п·ро·ти·вя·лия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ла
членувано въз·п·ро·ти·вя·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ло
членувано въз·п·ро·ти·вя·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·ве·ли
членувано въз·п·ро·ти·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вящ
непълен член въз·п·ро·ти·вя·щия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·щи·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ща
членувано въз·п·ро·ти·вя·ща·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·що
членувано въз·п·ро·ти·вя·що·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·щи
членувано въз·п·ро·ти·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·п·ро·ти·вей·ки