Представени са всички форми на глагола възмущавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вам въз·му·ща·ва·ме
2 лице въз·му·ща·ваш въз·му·ща·ва·те
3 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вах въз·му·ща·вах·ме
2 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·вах·те
3 лице въз·му·ща·ва въз·му·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·ща·вах въз·му·ща·вах·ме
2 лице въз·му·ща·ва·ше въз·му·ща·вах·те
3 лице въз·му·ща·ва·ше въз·му·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал е възмущавала е възмущавало е възмущавали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмущавал бях възмущавала бях възмущавало бяхме възмущавали
2 лице беше възмущавал беше възмущавала беше възмущавало бяхте възмущавали
3 лице беше възмущавал беше възмущавала беше възмущавало бяха възмущавали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възмущавам ще възмущаваме
2 лице ще възмущаваш ще възмущавате
3 лице ще възмущава ще възмущават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмущавал ще съм възмущавала ще съм възмущавало ще сме възмущавали
2 лице ще си възмущавал ще си възмущавала ще си възмущавало ще сте възмущавали
3 лице ще е възмущавал ще е възмущавала ще е възмущавало ще са възмущавали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възмущавам щяхме да възмущаваме
2 лице щеше да възмущаваш щяхте да възмущавате
3 лице щеше да възмущава щяха да възмущават


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмущавал щях да съм възмущавала щях да съм възмущавало щяхме да сме възмущавали
2 лице щеше да си възмущавал щеше да си възмущавала щеше да си възмущавало щяхте да сте възмущавали
3 лице щеше да е възмущавал щеше да е възмущавала щеше да е възмущавало щяха да са възмущавали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал (е) възмущавала (е) възмущавало (е) възмущавали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмущавал съм възмущавала съм възмущавало съм възмущавали сме
2 лице възмущавал си възмущавала си възмущавало си възмущавали сте
3 лице възмущавал (е) възмущавала (е) възмущавало (е) възмущавали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмущавал била съм възмущавала било съм възмущавало били сме възмущавали
2 лице бил си възмущавал била си възмущавала било си възмущавало били сте възмущавали
3 лице бил (е) възмущавал била (е) възмущавала било (е) възмущавало били (са) възмущавали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмущавам щяла съм да възмущавам щяло съм да възмущавам щели сме да възмущаваме
2 лице щял си да възмущаваш щяла си да възмущаваш щяло си да възмущаваш щели сте да възмущавате
3 лице щял (е) да възмущава щяла (е) да възмущава щяло (е) да възмущава щели (са) да възмущават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмущавал щяла съм да съм възмущавала щяло съм да съм възмущавало щели сме да сме възмущавали
2 лице щял си да си възмущавал щяла си да си възмущавала щяло си да си възмущавало щели сте да сте възмущавали
3 лице щял (е) да е възмущавал щяла (е) да е възмущавала щяло (е) да е възмущавало щели (са) да са възмущавали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмущавал бих възмущавала бих възмущавало бихме възмущавали
2 лице би възмущавал би възмущавала би възмущавало бихте възмущавали
3 лице би възмущавал би възмущавала би възмущавало биха възмущавали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·му·ща·вай въз·му·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·ща·ван
непълен член въз·му·ща·ва·ния
пълен член въз·му·ща·ва·ни·ят
женски род въз·му·ща·ва·на
членувано въз·му·ща·ва·на·та
среден род въз·му·ща·ва·но
членувано въз·му·ща·ва·но·то
множествено число въз·му·ща·ва·ни
членувано въз·му·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·ща·вал
непълен член въз·му·ща·ва·лия
пълен член въз·му·ща·ва·ли·ят
женски род въз·му·ща·ва·ла
членувано въз·му·ща·ва·ла·та
среден род въз·му·ща·ва·ло
членувано въз·му·ща·ва·ло·то
множествено число въз·му·ща·ва·ли
членувано въз·му·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·ща·вал
непълен член въз·му·ща·ва·лия
пълен член въз·му·ща·ва·ли·ят
женски род въз·му·ща·ва·ла
членувано въз·му·ща·ва·ла·та
среден род въз·му·ща·ва·ло
членувано въз·му·ща·ва·ло·то
множествено число въз·му·ща·ва·ли
членувано въз·му·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·ща·ващ
непълен член въз·му·ща·ва·щия
пълен член въз·му·ща·ва·щи·ят
женски род въз·му·ща·ва·ща
членувано въз·му·ща·ва·ща·та
среден род въз·му·ща·ва·що
членувано въз·му·ща·ва·що·то
множествено число въз·му·ща·ва·щи
членувано въз·му·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·му·ща·вай·ки