Представени са всички форми на глагола възлюбя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бя въз·лю·бим
2 лице въз·лю·биш въз·лю·би·те
3 лице въз·лю·би въз·лю·бят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бих въз·лю·бих·ме
2 лице въз·лю·би въз·лю·бих·те
3 лице въз·лю·би въз·лю·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·лю·бех въз·лю·бех·ме
2 лице въз·лю·бе·ше въз·лю·бех·те
3 лице въз·лю·бе·ше въз·лю·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбил съм възлюбила съм възлюбило съм възлюбили сме
2 лице възлюбил си възлюбила си възлюбило си възлюбили сте
3 лице възлюбил е възлюбила е възлюбило е възлюбили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възлюбил бях възлюбила бях възлюбило бяхме възлюбили
2 лице беше възлюбил беше възлюбила беше възлюбило бяхте възлюбили
3 лице беше възлюбил беше възлюбила беше възлюбило бяха възлюбили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще възлюбя ще възлюбим
2 лице ще възлюбиш ще възлюбите
3 лице ще възлюби ще възлюбят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възлюбил ще съм възлюбила ще съм възлюбило ще сме възлюбили
2 лице ще си възлюбил ще си възлюбила ще си възлюбило ще сте възлюбили
3 лице ще е възлюбил ще е възлюбила ще е възлюбило ще са възлюбили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да възлюбя щяхме да възлюбим
2 лице щеше да възлюбиш щяхте да възлюбите
3 лице щеше да възлюби щяха да възлюбят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възлюбил щях да съм възлюбила щях да съм възлюбило щяхме да сме възлюбили
2 лице щеше да си възлюбил щеше да си възлюбила щеше да си възлюбило щяхте да сте възлюбили
3 лице щеше да е възлюбил щеше да е възлюбила щеше да е възлюбило щяха да са възлюбили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбел съм възлюбела съм възлюбело съм възлюбели сме
2 лице възлюбел си възлюбела си възлюбело си възлюбели сте
3 лице възлюбел (е) възлюбела (е) възлюбело (е) възлюбели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възлюбил съм възлюбила съм възлюбило съм възлюбили сме
2 лице възлюбил си възлюбила си възлюбило си възлюбили сте
3 лице възлюбил (е) възлюбила (е) възлюбило (е) възлюбили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възлюбил била съм възлюбила било съм възлюбило били сме възлюбили
2 лице бил си възлюбил била си възлюбила било си възлюбило били сте възлюбили
3 лице бил (е) възлюбил била (е) възлюбила било (е) възлюбило били (са) възлюбили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възлюбя щяла съм да възлюбя щяло съм да възлюбя щели сме да възлюбим
2 лице щял си да възлюбиш щяла си да възлюбиш щяло си да възлюбиш щели сте да възлюбите
3 лице щял (е) да възлюби щяла (е) да възлюби щяло (е) да възлюби щели (са) да възлюбят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възлюбил щяла съм да съм възлюбила щяло съм да съм възлюбило щели сме да сме възлюбили
2 лице щял си да си възлюбил щяла си да си възлюбила щяло си да си възлюбило щели сте да сте възлюбили
3 лице щял (е) да е възлюбил щяла (е) да е възлюбила щяло (е) да е възлюбило щели (са) да са възлюбили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възлюбил бих възлюбила бих възлюбило бихме възлюбили
2 лице би възлюбил би възлюбила би възлюбило бихте възлюбили
3 лице би възлюбил би възлюбила би възлюбило биха възлюбили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
въз·лю·би въз·лю·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·лю·бен
непълен член въз·лю·бе·ния
пълен член въз·лю·бе·ни·ят
женски род въз·лю·бе·на
членувано въз·лю·бе·на·та
среден род въз·лю·бе·но
членувано въз·лю·бе·но·то
множествено число въз·лю·бе·ни
членувано въз·лю·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·лю·бил
непълен член въз·лю·би·лия
пълен член въз·лю·би·ли·ят
женски род въз·лю·би·ла
членувано въз·лю·би·ла·та
среден род въз·лю·би·ло
членувано въз·лю·би·ло·то
множествено число въз·лю·би·ли
членувано въз·лю·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·лю·бел
непълен член въз·лю·бе·лия
пълен член въз·лю·бе·ли·ят
женски род въз·лю·бе·ла
членувано въз·лю·бе·ла·та
среден род въз·лю·бе·ло
членувано въз·лю·бе·ло·то
множествено число въз·лю·бе·ли
членувано въз·лю·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·лю·бещ
непълен член въз·лю·бе·щия
пълен член въз·лю·бе·щи·ят
женски род въз·лю·бе·ща
членувано въз·лю·бе·ща·та
среден род въз·лю·бе·що
членувано въз·лю·бе·що·то
множествено число въз·лю·бе·щи
членувано въз·лю·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

въз·лю·бей·ки