Представени са всички форми на глагола възклицавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вам въз·к·ли·ца·ва·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ваш въз·к·ли·ца·ва·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вах въз·к·ли·ца·вах·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·вах·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва въз·к·ли·ца·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·к·ли·ца·вах въз·к·ли·ца·вах·ме
2 лице въз·к·ли·ца·ва·ше въз·к·ли·ца·вах·те
3 лице въз·к·ли·ца·ва·ше въз·к·ли·ца·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал е възклицавала е възклицавало е възклицавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възклицавал бях възклицавала бях възклицавало бяхме възклицавали
2 лице беше възклицавал беше възклицавала беше възклицавало бяхте възклицавали
3 лице беше възклицавал беше възклицавала беше възклицавало бяха възклицавали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще възклицавам ще възклицаваме
2 лице ще възклицаваш ще възклицавате
3 лице ще възклицава ще възклицават


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възклицавал ще съм възклицавала ще съм възклицавало ще сме възклицавали
2 лице ще си възклицавал ще си възклицавала ще си възклицавало ще сте възклицавали
3 лице ще е възклицавал ще е възклицавала ще е възклицавало ще са възклицавали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да възклицавам щяхме да възклицаваме
2 лице щеше да възклицаваш щяхте да възклицавате
3 лице щеше да възклицава щяха да възклицават


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възклицавал щях да съм възклицавала щях да съм възклицавало щяхме да сме възклицавали
2 лице щеше да си възклицавал щеше да си възклицавала щеше да си възклицавало щяхте да сте възклицавали
3 лице щеше да е възклицавал щеше да е възклицавала щеше да е възклицавало щяха да са възклицавали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал (е) възклицавала (е) възклицавало (е) възклицавали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възклицавал съм възклицавала съм възклицавало съм възклицавали сме
2 лице възклицавал си възклицавала си възклицавало си възклицавали сте
3 лице възклицавал (е) възклицавала (е) възклицавало (е) възклицавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възклицавал била съм възклицавала било съм възклицавало били сме възклицавали
2 лице бил си възклицавал била си възклицавала било си възклицавало били сте възклицавали
3 лице бил (е) възклицавал била (е) възклицавала било (е) възклицавало били (са) възклицавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възклицавам щяла съм да възклицавам щяло съм да възклицавам щели сме да възклицаваме
2 лице щял си да възклицаваш щяла си да възклицаваш щяло си да възклицаваш щели сте да възклицавате
3 лице щял (е) да възклицава щяла (е) да възклицава щяло (е) да възклицава щели (са) да възклицават


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възклицавал щяла съм да съм възклицавала щяло съм да съм възклицавало щели сме да сме възклицавали
2 лице щял си да си възклицавал щяла си да си възклицавала щяло си да си възклицавало щели сте да сте възклицавали
3 лице щял (е) да е възклицавал щяла (е) да е възклицавала щяло (е) да е възклицавало щели (са) да са възклицавали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възклицавал бих възклицавала бих възклицавало бихме възклицавали
2 лице би възклицавал би възклицавала би възклицавало бихте възклицавали
3 лице би възклицавал би възклицавала би възклицавало биха възклицавали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
въз·к·ли·ца·вай въз·к·ли·ца·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·ван
непълен член въз·к·ли·ца·ва·ния
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ни·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·на
членувано въз·к·ли·ца·ва·на·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·но
членувано въз·к·ли·ца·ва·но·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ни
членувано въз·к·ли·ца·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·вал
непълен член въз·к·ли·ца·ва·лия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ли·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ла
членувано въз·к·ли·ца·ва·ла·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·ло
членувано въз·к·ли·ца·ва·ло·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ли
членувано въз·к·ли·ца·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·вал
непълен член въз·к·ли·ца·ва·лия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·ли·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ла
членувано въз·к·ли·ца·ва·ла·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·ло
членувано въз·к·ли·ца·ва·ло·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·ли
членувано въз·к·ли·ца·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·к·ли·ца·ващ
непълен член въз·к·ли·ца·ва·щия
пълен член въз·к·ли·ца·ва·щи·ят
женски род въз·к·ли·ца·ва·ща
членувано въз·к·ли·ца·ва·ща·та
среден род въз·к·ли·ца·ва·що
членувано въз·к·ли·ца·ва·що·то
множествено число въз·к·ли·ца·ва·щи
членувано въз·к·ли·ца·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

въз·к·ли·ца·вай·ки