Представени са всички форми на глагола възглася. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·ся въз·г·ла·сим
2 лице въз·г·ла·сиш въз·г·ла·си·те
3 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·сят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сих въз·г·ла·сих·ме
2 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·сих·те
3 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·си·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сях въз·г·ла·сях·ме
2 лице въз·г·ла·се·ше въз·г·ла·сях·те
3 лице въз·г·ла·се·ше въз·г·ла·ся·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласил съм възгласила съм възгласило съм възгласили сме
2 лице възгласил си възгласила си възгласило си възгласили сте
3 лице възгласил е възгласила е възгласило е възгласили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгласил бях възгласила бях възгласило бяхме възгласили
2 лице беше възгласил беше възгласила беше възгласило бяхте възгласили
3 лице беше възгласил беше възгласила беше възгласило бяха възгласили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще възглася ще възгласим
2 лице ще възгласиш ще възгласите
3 лице ще възгласи ще възгласят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгласил ще съм възгласила ще съм възгласило ще сме възгласили
2 лице ще си възгласил ще си възгласила ще си възгласило ще сте възгласили
3 лице ще е възгласил ще е възгласила ще е възгласило ще са възгласили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да възглася щяхме да възгласим
2 лице щеше да възгласиш щяхте да възгласите
3 лице щеше да възгласи щяха да възгласят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгласил щях да съм възгласила щях да съм възгласило щяхме да сме възгласили
2 лице щеше да си възгласил щеше да си възгласила щеше да си възгласило щяхте да сте възгласили
3 лице щеше да е възгласил щеше да е възгласила щеше да е възгласило щяха да са възгласили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласели сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласели сте
3 лице възгласял (е) възгласяла (е) възгласяло (е) възгласели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласил съм възгласила съм възгласило съм възгласили сме
2 лице възгласил си възгласила си възгласило си възгласили сте
3 лице възгласил (е) възгласила (е) възгласило (е) възгласили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгласил била съм възгласила било съм възгласило били сме възгласили
2 лице бил си възгласил била си възгласила било си възгласило били сте възгласили
3 лице бил (е) възгласил била (е) възгласила било (е) възгласило били (са) възгласили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възглася щяла съм да възглася щяло съм да възглася щели сме да възгласим
2 лице щял си да възгласиш щяла си да възгласиш щяло си да възгласиш щели сте да възгласите
3 лице щял (е) да възгласи щяла (е) да възгласи щяло (е) да възгласи щели (са) да възгласят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгласил щяла съм да съм възгласила щяло съм да съм възгласило щели сме да сме възгласили
2 лице щял си да си възгласил щяла си да си възгласила щяло си да си възгласило щели сте да сте възгласили
3 лице щял (е) да е възгласил щяла (е) да е възгласила щяло (е) да е възгласило щели (са) да са възгласили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгласил бих възгласила бих възгласило бихме възгласили
2 лице би възгласил би възгласила би възгласило бихте възгласили
3 лице би възгласил би възгласила би възгласило биха възгласили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
въз·г·ла·си въз·г·ла·се·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·г·ла·сен
непълен член въз·г·ла·се·ния
пълен член въз·г·ла·се·ни·ят
женски род въз·г·ла·се·на
членувано въз·г·ла·се·на·та
среден род въз·г·ла·се·но
членувано въз·г·ла·се·но·то
множествено число въз·г·ла·се·ни
членувано въз·г·ла·се·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·г·ла·сил
непълен член въз·г·ла·си·лия
пълен член въз·г·ла·си·ли·ят
женски род въз·г·ла·си·ла
членувано въз·г·ла·си·ла·та
среден род въз·г·ла·си·ло
членувано въз·г·ла·си·ло·то
множествено число въз·г·ла·си·ли
членувано въз·г·ла·си·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·г·ла·сял
непълен член въз·г·ла·ся·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ла
членувано въз·г·ла·ся·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ло
членувано въз·г·ла·ся·ло·то
множествено число въз·г·ла·се·ли
членувано въз·г·ла·се·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·г·ла·сящ
непълен член въз·г·ла·ся·щия
пълен член въз·г·ла·ся·щи·ят
женски род въз·г·ла·ся·ща
членувано въз·г·ла·ся·ща·та
среден род въз·г·ла·ся·що
членувано въз·г·ла·ся·що·то
множествено число въз·г·ла·ся·щи
членувано въз·г·ла·ся·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

въз·г·ла·сей·ки