Представени са всички форми на глагола възвия. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·вия въз·ви·ем
2 лице въз·ви·еш въз·ви·е·те
3 лице въз·вие въз·ви·ят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·вих въз·вих·ме
2 лице въз·ви въз·вих·те
3 лице въз·ви въз·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице въз·ви·ех въз·ви·ех·ме
2 лице въз·ви·е·ше въз·ви·ех·те
3 лице въз·ви·е·ше въз·ви·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице възвил е възвила е възвило е възвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвил бях възвила бях възвило бяхме възвили
2 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяхте възвили
3 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяха възвили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще възвия ще възвием
2 лице ще възвиеш ще възвиете
3 лице ще възвие ще възвият


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвил ще съм възвила ще съм възвило ще сме възвили
2 лице ще си възвил ще си възвила ще си възвило ще сте възвили
3 лице ще е възвил ще е възвила ще е възвило ще са възвили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да възвия щяхме да възвием
2 лице щеше да възвиеш щяхте да възвиете
3 лице щеше да възвие щяха да възвият


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвил щях да съм възвила щях да съм възвило щяхме да сме възвили
2 лице щеше да си възвил щеше да си възвила щеше да си възвило щяхте да сте възвили
3 лице щеше да е възвил щеше да е възвила щеше да е възвило щяха да са възвили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвиел съм възвиела съм възвиело съм възвиели сме
2 лице възвиел си възвиела си възвиело си възвиели сте
3 лице възвиел (е) възвиела (е) възвиело (е) възвиели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице възвил (е) възвила (е) възвило (е) възвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвил била съм възвила било съм възвило били сме възвили
2 лице бил си възвил била си възвила било си възвило били сте възвили
3 лице бил (е) възвил била (е) възвила било (е) възвило били (са) възвили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвия щяла съм да възвия щяло съм да възвия щели сме да възвием
2 лице щял си да възвиеш щяла си да възвиеш щяло си да възвиеш щели сте да възвиете
3 лице щял (е) да възвие щяла (е) да възвие щяло (е) да възвие щели (са) да възвият


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвил щяла съм да съм възвила щяло съм да съм възвило щели сме да сме възвили
2 лице щял си да си възвил щяла си да си възвила щяло си да си възвило щели сте да сте възвили
3 лице щял (е) да е възвил щяла (е) да е възвила щяло (е) да е възвило щели (са) да са възвили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвил бих възвила бих възвило бихме възвили
2 лице би възвил би възвила би възвило бихте възвили
3 лице би възвил би възвила би възвило биха възвили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
въз·вий въз·вий·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·вит
непълен член въз·ви·тия
пълен член въз·ви·ти·ят
женски род въз·ви·та
членувано въз·ви·та·та
среден род въз·ви·то
членувано въз·ви·то·то
множествено число въз·ви·ти
членувано въз·ви·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·вил
непълен член въз·ви·лия
пълен член въз·ви·ли·ят
женски род въз·ви·ла
членувано въз·ви·ла·та
среден род въз·ви·ло
членувано въз·ви·ло·то
множествено число въз·ви·ли
членувано въз·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·ви·ел
непълен член въз·ви·е·лия
пълен член въз·ви·е·ли·ят
женски род въз·ви·е·ла
членувано въз·ви·е·ла·та
среден род въз·ви·е·ло
членувано въз·ви·е·ло·то
множествено число въз·ви·е·ли
членувано въз·ви·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род въз·ви·ещ
непълен член въз·ви·е·щия
пълен член въз·ви·е·щи·ят
женски род въз·ви·е·ща
членувано въз·ви·е·ща·та
среден род въз·ви·е·що
членувано въз·ви·е·що·то
множествено число въз·ви·е·щи
членувано въз·ви·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

въз·ви·ей·ки