Представени са всички форми на глагола възвестявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вам въз·вес·тя·ва·ме
2 лице въз·вес·тя·ваш въз·вес·тя·ва·те
3 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вах въз·вес·тя·вах·ме
2 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·вах·те
3 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вах въз·вес·тя·вах·ме
2 лице въз·вес·тя·ва·ше въз·вес·тя·вах·те
3 лице въз·вес·тя·ва·ше въз·вес·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал е възвестявала е възвестявало е възвестявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвестявал бях възвестявала бях възвестявало бяхме възвестявали
2 лице беше възвестявал беше възвестявала беше възвестявало бяхте възвестявали
3 лице беше възвестявал беше възвестявала беше възвестявало бяха възвестявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възвестявам ще възвестяваме
2 лице ще възвестяваш ще възвестявате
3 лице ще възвестява ще възвестяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвестявал ще съм възвестявала ще съм възвестявало ще сме възвестявали
2 лице ще си възвестявал ще си възвестявала ще си възвестявало ще сте възвестявали
3 лице ще е възвестявал ще е възвестявала ще е възвестявало ще са възвестявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възвестявам щяхме да възвестяваме
2 лице щеше да възвестяваш щяхте да възвестявате
3 лице щеше да възвестява щяха да възвестяват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвестявал щях да съм възвестявала щях да съм възвестявало щяхме да сме възвестявали
2 лице щеше да си възвестявал щеше да си възвестявала щеше да си възвестявало щяхте да сте възвестявали
3 лице щеше да е възвестявал щеше да е възвестявала щеше да е възвестявало щяха да са възвестявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал (е) възвестявала (е) възвестявало (е) възвестявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал (е) възвестявала (е) възвестявало (е) възвестявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвестявал била съм възвестявала било съм възвестявало били сме възвестявали
2 лице бил си възвестявал била си възвестявала било си възвестявало били сте възвестявали
3 лице бил (е) възвестявал била (е) възвестявала било (е) възвестявало били (са) възвестявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвестявам щяла съм да възвестявам щяло съм да възвестявам щели сме да възвестяваме
2 лице щял си да възвестяваш щяла си да възвестяваш щяло си да възвестяваш щели сте да възвестявате
3 лице щял (е) да възвестява щяла (е) да възвестява щяло (е) да възвестява щели (са) да възвестяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвестявал щяла съм да съм възвестявала щяло съм да съм възвестявало щели сме да сме възвестявали
2 лице щял си да си възвестявал щяла си да си възвестявала щяло си да си възвестявало щели сте да сте възвестявали
3 лице щял (е) да е възвестявал щяла (е) да е възвестявала щяло (е) да е възвестявало щели (са) да са възвестявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвестявал бих възвестявала бих възвестявало бихме възвестявали
2 лице би възвестявал би възвестявала би възвестявало бихте възвестявали
3 лице би възвестявал би възвестявала би възвестявало биха възвестявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·вес·тя·вай въз·вес·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тя·ван
непълен член въз·вес·тя·ва·ния
пълен член въз·вес·тя·ва·ни·ят
женски род въз·вес·тя·ва·на
членувано въз·вес·тя·ва·на·та
среден род въз·вес·тя·ва·но
членувано въз·вес·тя·ва·но·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ни
членувано въз·вес·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тя·вал
непълен член въз·вес·тя·ва·лия
пълен член въз·вес·тя·ва·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ла
членувано въз·вес·тя·ва·ла·та
среден род въз·вес·тя·ва·ло
членувано въз·вес·тя·ва·ло·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ли
членувано въз·вес·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тя·вал
непълен член въз·вес·тя·ва·лия
пълен член въз·вес·тя·ва·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ла
членувано въз·вес·тя·ва·ла·та
среден род въз·вес·тя·ва·ло
членувано въз·вес·тя·ва·ло·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ли
членувано въз·вес·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тя·ващ
непълен член въз·вес·тя·ва·щия
пълен член въз·вес·тя·ва·щи·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ща
членувано въз·вес·тя·ва·ща·та
среден род въз·вес·тя·ва·що
членувано въз·вес·тя·ва·що·то
множествено число въз·вес·тя·ва·щи
членувано въз·вес·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·вес·тя·вай·ки