Представени са всички форми на глагола възвестя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя въз·вес·тим
2 лице въз·вес·тиш въз·вес·ти·те
3 лице въз·вес·ти въз·вес·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тих въз·вес·тих·ме
2 лице въз·вес·ти въз·вес·тих·те
3 лице въз·вес·ти въз·вес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тях въз·вес·тях·ме
2 лице въз·вес·те·ше въз·вес·тях·те
3 лице въз·вес·те·ше въз·вес·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестил съм възвестила съм възвестило съм възвестили сме
2 лице възвестил си възвестила си възвестило си възвестили сте
3 лице възвестил е възвестила е възвестило е възвестили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвестил бях възвестила бях възвестило бяхме възвестили
2 лице беше възвестил беше възвестила беше възвестило бяхте възвестили
3 лице беше възвестил беше възвестила беше възвестило бяха възвестили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възвестя ще възвестим
2 лице ще възвестиш ще възвестите
3 лице ще възвести ще възвестят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвестил ще съм възвестила ще съм възвестило ще сме възвестили
2 лице ще си възвестил ще си възвестила ще си възвестило ще сте възвестили
3 лице ще е възвестил ще е възвестила ще е възвестило ще са възвестили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възвестя щяхме да възвестим
2 лице щеше да възвестиш щяхте да възвестите
3 лице щеше да възвести щяха да възвестят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвестил щях да съм възвестила щях да съм възвестило щяхме да сме възвестили
2 лице щеше да си възвестил щеше да си възвестила щеше да си възвестило щяхте да сте възвестили
3 лице щеше да е възвестил щеше да е възвестила щеше да е възвестило щяха да са възвестили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестял съм възвестяла съм възвестяло съм възвестели сме
2 лице възвестял си възвестяла си възвестяло си възвестели сте
3 лице възвестял (е) възвестяла (е) възвестяло (е) възвестели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестил съм възвестила съм възвестило съм възвестили сме
2 лице възвестил си възвестила си възвестило си възвестили сте
3 лице възвестил (е) възвестила (е) възвестило (е) възвестили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвестил била съм възвестила било съм възвестило били сме възвестили
2 лице бил си възвестил била си възвестила било си възвестило били сте възвестили
3 лице бил (е) възвестил била (е) възвестила било (е) възвестило били (са) възвестили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвестя щяла съм да възвестя щяло съм да възвестя щели сме да възвестим
2 лице щял си да възвестиш щяла си да възвестиш щяло си да възвестиш щели сте да възвестите
3 лице щял (е) да възвести щяла (е) да възвести щяло (е) да възвести щели (са) да възвестят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвестил щяла съм да съм възвестила щяло съм да съм възвестило щели сме да сме възвестили
2 лице щял си да си възвестил щяла си да си възвестила щяло си да си възвестило щели сте да сте възвестили
3 лице щял (е) да е възвестил щяла (е) да е възвестила щяло (е) да е възвестило щели (са) да са възвестили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвестил бих възвестила бих възвестило бихме възвестили
2 лице би възвестил би възвестила би възвестило бихте възвестили
3 лице би възвестил би възвестила би възвестило биха възвестили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·вес·ти въз·вес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тен
непълен член въз·вес·те·ния
пълен член въз·вес·те·ни·ят
женски род въз·вес·те·на
членувано въз·вес·те·на·та
среден род въз·вес·те·но
членувано въз·вес·те·но·то
множествено число въз·вес·те·ни
членувано въз·вес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тил
непълен член въз·вес·ти·лия
пълен член въз·вес·ти·ли·ят
женски род въз·вес·ти·ла
членувано въз·вес·ти·ла·та
среден род въз·вес·ти·ло
членувано въз·вес·ти·ло·то
множествено число въз·вес·ти·ли
членувано въз·вес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тял
непълен член въз·вес·тя·лия
пълен член въз·вес·тя·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ла
членувано въз·вес·тя·ла·та
среден род въз·вес·тя·ло
членувано въз·вес·тя·ло·то
множествено число въз·вес·те·ли
членувано въз·вес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·вес·тящ
непълен член въз·вес·тя·щия
пълен член въз·вес·тя·щи·ят
женски род въз·вес·тя·ща
членувано въз·вес·тя·ща·та
среден род въз·вес·тя·що
членувано въз·вес·тя·що·то
множествено число въз·вес·тя·щи
членувано въз·вес·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·вес·тей·ки