Шаблон:Словоформи/безпокоя

Представени са всички форми на глагола безпокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	без·по·коя	без·по·ко·им
2 лице	без·по·ко·иш	без·по·ко·и·те
3 лице	без·по·кои	без·по·ко·ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	без·по·ко·их	без·по·ко·их·ме
2 лице	без·по·кои	без·по·ко·их·те
3 лице	без·по·кои	без·по·ко·и·ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	без·по·ко·ях	без·по·ко·ях·ме
2 лице	без·по·ко·е·ше	без·по·ко·ях·те
3 лице	без·по·ко·е·ше	без·по·ко·я·ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	безпокоил съм	безпокоила съм	безпокоило съм	безпокоили сме
2 лице	безпокоил си	безпокоила си	безпокоило си	безпокоили сте
3 лице	безпокоил е	безпокоила е	безпокоило е	безпокоили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях безпокоил	бях безпокоила	бях безпокоило	бяхме безпокоили
2 лице	беше безпокоил	беше безпокоила	беше безпокоило	бяхте безпокоили
3 лице	беше безпокоил	беше безпокоила	беше безпокоило	бяха безпокоили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще безпокоя	ще безпокоим
2 лице	ще безпокоиш	ще безпокоите
3 лице	ще безпокои	ще безпокоят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм безпокоил	ще съм безпокоила	ще съм безпокоило	ще сме безпокоили
2 лице	ще си безпокоил	ще си безпокоила	ще си безпокоило	ще сте безпокоили
3 лице	ще е безпокоил	ще е безпокоила	ще е безпокоило	ще са безпокоили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да безпокоя	щяхме да безпокоим
2 лице	щеше да безпокоиш	щяхте да безпокоите
3 лице	щеше да безпокои	щяха да безпокоят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм безпокоил	щях да съм безпокоила	щях да съм безпокоило	щяхме да сме безпокоили
2 лице	щеше да си безпокоил	щеше да си безпокоила	щеше да си безпокоило	щяхте да сте безпокоили
3 лице	щеше да е безпокоил	щеше да е безпокоила	щеше да е безпокоило	щяха да са безпокоили

Преизказно наклонение

Сегашно време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	безпокоял съм	безпокояла съм	безпокояло съм	безпокоели сме
2 лице	безпокоял си	безпокояла си	безпокояло си	безпокоели сте
3 лице	безпокоял (е)	безпокояла (е)	безпокояло (е)	безпокоели (са)

Минало свършено време (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	безпокоил съм	безпокоила съм	безпокоило съм	безпокоили сме
2 лице	безпокоил си	безпокоила си	безпокоило си	безпокоили сте
3 лице	безпокоил (е)	безпокоила (е)	безпокоило (е)	безпокоили (са)

Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм безпокоил	била съм безпокоила	било съм безпокоило	били сме безпокоили
2 лице	бил си безпокоил	била си безпокоила	било си безпокоило	били сте безпокоили
3 лице	бил (е) безпокоил	била (е) безпокоила	било (е) безпокоило	били (са) безпокоили

Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да безпокоя	щяла съм да безпокоя	щяло съм да безпокоя	щели сме да безпокоим
2 лице	щял си да безпокоиш	щяла си да безпокоиш	щяло си да безпокоиш	щели сте да безпокоите
3 лице	щял (е) да безпокои	щяла (е) да безпокои	щяло (е) да безпокои	щели (са) да безпокоят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм безпокоил	щяла съм да съм безпокоила	щяло съм да съм безпокоило	щели сме да сме безпокоили
2 лице	щял си да си безпокоил	щяла си да си безпокоила	щяло си да си безпокоило	щели сте да сте безпокоили
3 лице	щял (е) да е безпокоил	щяла (е) да е безпокоила	щяло (е) да е безпокоило	щели (са) да са безпокоили

Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих безпокоил	бих безпокоила	бих безпокоило	бихме безпокоили
2 лице	би безпокоил	би безпокоила	би безпокоило	бихте безпокоили
3 лице	би безпокоил	би безпокоила	би безпокоило	биха безпокоили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
без·по·кой	без·по·кой·те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		без·по·ко·ен
		непълен член	без·по·ко·е·ния
		пълен член	без·по·ко·е·ни·ят
	женски род		без·по·ко·е·на
		членувано	без·по·ко·е·на·та
	среден род		без·по·ко·е·но
		членувано	без·по·ко·е·но·то
множествено число			без·по·ко·е·ни
		членувано	без·по·ко·е·ни·те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		без·по·ко·ил
		непълен член	без·по·ко·и·лия
		пълен член	без·по·ко·и·ли·ят
	женски род		без·по·ко·и·ла
		членувано	без·по·ко·и·ла·та
	среден род		без·по·ко·и·ло
		членувано	без·по·ко·и·ло·то
множествено число			без·по·ко·и·ли
		членувано	без·по·ко·и·ли·те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		без·по·ко·ял
		непълен член	без·по·ко·я·лия
		пълен член	без·по·ко·я·ли·ят
	женски род		без·по·ко·я·ла
		членувано	без·по·ко·я·ла·та
	среден род		без·по·ко·я·ло
		членувано	без·по·ко·я·ло·то
множествено число			без·по·ко·е·ли
		членувано	без·по·ко·е·ли·те

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		без·по·ко·ящ
		непълен член	без·по·ко·я·щия
		пълен член	без·по·ко·я·щи·ят
	женски род		без·по·ко·я·ща
		членувано	без·по·ко·я·ща·та
	среден род		без·по·ко·я·що
		членувано	без·по·ко·я·що·то
множествено число			без·по·ко·я·щи
		членувано	без·по·ко·я·щи·те

Деепричастие (отглаголно наречие)

без·по·ко·ей·ки

безпокоя,

безпокоиш, безпокои, безпокоим, безпокоите, безпокоят, безпокоих, безпокоихме, безпокоихте, безпокоиха, безпокоях, безпокоеше, безпокояхме, безпокояхте, безпокояха, безпокой, безпокойте, безпокоил, безпокоилия, безпокоилият, безпокоила, безпокоилата, безпокоило, безпокоилото, безпокоили, безпокоилите, безпокоял, безпокоялия, безпокоялият, безпокояла, безпокоялата, безпокояло, безпокоялото, безпокоели, безпокоелите, безпокоен, безпокоения, безпокоеният, безпокоена, безпокоената, безпокоено, безпокоеното, безпокоени, безпокоените, безпокоящ, безпокоящия, безпокоящият, безпокояща, безпокоящата, безпокоящо, безпокоящото, безпокоящи, безпокоящите, безпокоейки, безпокоил съм, безпокоила съм, безпокоило съм, безпокоили сме, безпокоил си, безпокоила си, безпокоило си, безпокоили сте, безпокоил е, безпокоила е, безпокоило е, безпокоили са, бях безпокоил, бях безпокоила, бях безпокоило, бяхме безпокоили, беше безпокоил, беше безпокоила, беше безпокоило, бяхте безпокоили, бяха безпокоили, ще безпокоя, ще безпокоим, ще безпокоиш, ще безпокоите, ще безпокои, ще безпокоят, ще съм безпокоил, ще съм безпокоила, ще съм безпокоило, ще сме безпокоили, ще си безпокоил, ще си безпокоила, ще си безпокоило, ще сте безпокоили, ще е безпокоил, ще е безпокоила, ще е безпокоило, ще са безпокоили, щях да безпокоя, щяхме да безпокоим, щеше да безпокоиш, щяхте да безпокоите, щеше да безпокои, щяха да безпокоят, щях да съм безпокоил, щях да съм безпокоила, щях да съм безпокоило, щяхме да сме безпокоили, щеше да си безпокоил, щеше да си безпокоила, щеше да си безпокоило, щяхте да сте безпокоили, щеше да е безпокоил, щеше да е безпокоила, щеше да е безпокоило, щяха да са безпокоили, безпокоял съм, безпокояла съм, безпокояло съм, безпокоели сме, безпокоял си, безпокояла си, безпокояло си, безпокоели сте, безпокоял е, безпокояла е, безпокояло е, безпокоели са, бил съм безпокоил, била съм безпокоила, било съм безпокоило, били сме безпокоили, бил си безпокоил, била си безпокоила, било си безпокоило, били сте безпокоили, бил е безпокоил, била е безпокоила, било е безпокоило, били са безпокоили, щял съм да безпокоя, щяла съм да безпокоя, щяло съм да безпокоя, щели сме да безпокоим, щял си да безпокоиш, щяла си да безпокоиш, щяло си да безпокоиш, щели сте да безпокоите, щял да безпокои, щяла да безпокои, щяло да безпокои, щели да безпокоят, щял е да безпокои, щяла е да безпокои, щяло е да безпокои, щели са да безпокоят, щял съм да съм безпокоил, щяла съм да съм безпокоила, щяло съм да съм безпокоило, щели сме да сме безпокоили, щял си да си безпокоил, щяла си да си безпокоила, щяло си да си безпокоило, щели сте да сте безпокоили, щял да е безпокоил, щяла да е безпокоила, щяло да е безпокоило, щели да са безпокоили, щял е да е безпокоил, щяла е да е безпокоила, щяло е да е безпокоило, щели са да са безпокоили, бих безпокоил, бих безпокоила, бих безпокоило, бихме безпокоили, би безпокоил, би безпокоила, би безпокоило, бихте безпокоили,

биха безпокоили,