Представени са всички форми на глагола безпокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице без·по·коя без·по·ко·им
2 лице без·по·ко·иш без·по·ко·и·те
3 лице без·по·кои без·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице без·по·ко·их без·по·ко·их·ме
2 лице без·по·кои без·по·ко·их·те
3 лице без·по·кои без·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице без·по·ко·ях без·по·ко·ях·ме
2 лице без·по·ко·е·ше без·по·ко·ях·те
3 лице без·по·ко·е·ше без·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице безпокоил е безпокоила е безпокоило е безпокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безпокоил бях безпокоила бях безпокоило бяхме безпокоили
2 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяхте безпокоили
3 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяха безпокоили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще безпокоя ще безпокоим
2 лице ще безпокоиш ще безпокоите
3 лице ще безпокои ще безпокоят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безпокоил ще съм безпокоила ще съм безпокоило ще сме безпокоили
2 лице ще си безпокоил ще си безпокоила ще си безпокоило ще сте безпокоили
3 лице ще е безпокоил ще е безпокоила ще е безпокоило ще са безпокоили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да безпокоя щяхме да безпокоим
2 лице щеше да безпокоиш щяхте да безпокоите
3 лице щеше да безпокои щяха да безпокоят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безпокоил щях да съм безпокоила щях да съм безпокоило щяхме да сме безпокоили
2 лице щеше да си безпокоил щеше да си безпокоила щеше да си безпокоило щяхте да сте безпокоили
3 лице щеше да е безпокоил щеше да е безпокоила щеше да е безпокоило щяха да са безпокоили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоял съм безпокояла съм безпокояло съм безпокоели сме
2 лице безпокоял си безпокояла си безпокояло си безпокоели сте
3 лице безпокоял (е) безпокояла (е) безпокояло (е) безпокоели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице безпокоил (е) безпокоила (е) безпокоило (е) безпокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безпокоил била съм безпокоила било съм безпокоило били сме безпокоили
2 лице бил си безпокоил била си безпокоила било си безпокоило били сте безпокоили
3 лице бил (е) безпокоил била (е) безпокоила било (е) безпокоило били (са) безпокоили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безпокоя щяла съм да безпокоя щяло съм да безпокоя щели сме да безпокоим
2 лице щял си да безпокоиш щяла си да безпокоиш щяло си да безпокоиш щели сте да безпокоите
3 лице щял (е) да безпокои щяла (е) да безпокои щяло (е) да безпокои щели (са) да безпокоят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безпокоил щяла съм да съм безпокоила щяло съм да съм безпокоило щели сме да сме безпокоили
2 лице щял си да си безпокоил щяла си да си безпокоила щяло си да си безпокоило щели сте да сте безпокоили
3 лице щял (е) да е безпокоил щяла (е) да е безпокоила щяло (е) да е безпокоило щели (са) да са безпокоили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безпокоил бих безпокоила бих безпокоило бихме безпокоили
2 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило бихте безпокоили
3 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило биха безпокоили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
без·по·кой без·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род без·по·ко·ен
непълен член без·по·ко·е·ния
пълен член без·по·ко·е·ни·ят
женски род без·по·ко·е·на
членувано без·по·ко·е·на·та
среден род без·по·ко·е·но
членувано без·по·ко·е·но·то
множествено число без·по·ко·е·ни
членувано без·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род без·по·ко·ил
непълен член без·по·ко·и·лия
пълен член без·по·ко·и·ли·ят
женски род без·по·ко·и·ла
членувано без·по·ко·и·ла·та
среден род без·по·ко·и·ло
членувано без·по·ко·и·ло·то
множествено число без·по·ко·и·ли
членувано без·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род без·по·ко·ял
непълен член без·по·ко·я·лия
пълен член без·по·ко·я·ли·ят
женски род без·по·ко·я·ла
членувано без·по·ко·я·ла·та
среден род без·по·ко·я·ло
членувано без·по·ко·я·ло·то
множествено число без·по·ко·е·ли
членувано без·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род без·по·ко·ящ
непълен член без·по·ко·я·щия
пълен член без·по·ко·я·щи·ят
женски род без·по·ко·я·ща
членувано без·по·ко·я·ща·та
среден род без·по·ко·я·що
членувано без·по·ко·я·що·то
множествено число без·по·ко·я·щи
членувано без·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

без·по·ко·ей·ки