Уикиречник:Диалектни думи

Списък на диалектни и старинни думи в България.

А

• Абас – везна за мерене карата на бисери
• Абраш(ест) – с белезникави или кафяви петна по кожата (козината); човек с белезникави, светли вежди, мигли и коса
• Авджилък, авджия – лов, ловец
• Авелзамански - много стар, отдавнашен, едновремешен
• Азъл – дива мъжка свиня
• Азър – готово, на турски: hazır
• Айтам – там
• Айтва – това
• Айтоа – тоя, този
• Алтаванин – „халтав+ан” – „халтав човек”, несигурен, вятърничав, отвлечен човек
• Амен – почти, като че ли
• Аршин – навита на лакът прежда, чиле

Б

• Баберка – па+бера – вторично, следващо обиране, прибиране на плодове, реколта
• Барабонка – дървото и плода от черница
• Бараклив – мърляв, гурлив, с изцапано лице
• Баталясал – обрасъл с плевели
• Борката – изправената стойка на малко, прохождащо дете
• Бош – празно място, отвор в дъска
• Бричка – вид превозно средство теглено от коне, на полски: bryczka
• Брус – камък за точене
• Будак – чеп на дърво
• Бунела – вилица
• Бурания – свинско със зеле на фурна
• Бурило – съд, в който се бие кисело мляко
• Бърукам – бъркам
• Бялка, йоркипе, кокарджа, конада, самсар – белка (Martes foina), дребен хищник от семейството Порови

В

• Вакъл – мургав (за човек), с черно около очите (за овца)
• Валмо – вързоп от прежда, чиле от прежда
• Видело (по видело) – светло (по светло)
• Вратня – голяма входна външна врата, през която се влиза в двора
• Вчеснат – сгъстен
• Възнак – на гръб
• Въртоглав – откачен, непослушен
• Въсръб – сгънати и подредени на куп дрехи

Г

• Г`ирджа, да нагирджа – да се облека с нови, хубави дрехи, да се наконтя
• Гèлпя, да огèлпя – греша, да сгреша, да объркам нещата
• Га, гато – кога, когато
• Гарагашка – сврака
• Гачи – сякаш, като че ли
• Геран – кладенец с каменна ограда около дупката
• Главеж – годеж
• Главина – ос на колело
• Главя – сгодявам, кастря дърво
• Гламав – ненормален
• Грибуч – желязна огрибка за огнище
• Гръцлун, гръцмул – гръклян
• Губерка – голяма желязна игла
• Гуджук – животно с отрязана опашка
• Гъгрица, къкрица – паразит по пшеницата и брашното
• Гълток – (голяма) глътка
• Гърлене – последно окопаване на царевица
• Гьоа – сякаш, възможно, види се

Д

• Да се измазуля – да се изплъзна без да ме усетят
• Да се лепна (да се грабна) – да събера всичките си сили, цялата си воля, за да измина някакво голямо разстояние
• Дам – помещение за отглеждане на едър рогат добитък, обор
• Дарак – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна, чепкало
• Джапара – човек, който излишно много говори, най-често неуместни неща
• Джасвам – захвърлям
• Джаснат – неврозен, сприхав, буен
• Джибри – остатък от изстискано грозде (за варене на ракия)
• Джирит, джърът, чирит – копие
  • мина на джирит (джърът) – мина покрай тебе много бързо, профуча
• Джубуркам – жабуркам, правя гаргара
• Джука – устна
• Джумоля – мърморя, говоря неясно и тихо
• Дзвиска – едногодишна овца
• Дигноглав – горд, самостоятелен и непокорен човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза „човек с вдигната глава“
• Диканило, диканарник, диканарка, диканерлик – дърво, което свързва диканята с хомота
• Дипла – гънка, плисе на дреха
• Дисаги – двойна торба за през рамо (от латински, ди + сак)
• Длъгнест – продълговат
• Довадам – идвам, дохождам
• Докурджум – на някои места се нарича „игра на дама“. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича „докурджум“. Три камъчета на една линия се наричат „докурма“, две линии една до друга – „тъкърца“. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато някой остане само с две камъчета, губи играта.
• Драговница – любовница
• Драпа – пълзи
• Драпам – изкачвам се на четири крака, домогвам се
• Дробен – парче месо, мръвка
• Дръгна се – чеша се до кръв
• Дуда – плод на черница, барабонка
• Дългуч – висок човек
• Дърмон – сито, решето. Нарицателно за слаба и дръглива овца, която не дава много мляко.

Е, Ж, З

• Егрек – лятна кошара за овце
• Жарна – изгоря
• Желва, желка - костенурка
• Зàрзала – дива кайсия. Зарзала е прабългарска дума, от афганистанската дума зард – жълт.
• Зако – защо?
• Захлопци – дървен съд с капак за храна
• Захлябвам – захранвам, свързвам двата края
• Зипам – ритам
• Зръмкадийка (дзръмкадийка) – название на домашно цвете

И

• Измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно. Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.
• Изпосталявам – отслабвам, изтощавам се
• Изчагъркам – отделям нещо чрез тънко острие, игла, отвертка
• Изчучунизвам – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур – източва се, свършва)

К

• Кавардисан – смесен
• Кавардисвам – запържвам, правя застройка на манджа
• Казак – шейна
• Кайряк – песъчлива почва, неплодородна земя
• Какаванин („кекав + ан”) – млад, слабоват човек
• Калдупна – обърна
• Калеко – съпругът на лелята, свяко
• Калесвам – каня на годеж, сватба
• Калун и калуница (калунка) – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка. Един от групата обяснява членовете на семейство от близката част на селото, което останалите трябва да отгатнат. При това, съпрузите условно се наричат калун (мъжа) и калуница (жената), а възрастните членове се наричат стар калун и стара калуница. В БЕР тези думи не се споменават. Имайки предвид старинния суфикс „-ун”, най-вероятно „калун” означава „съпруг” от думата „галя” в старинното ѝ значение – „обичам, харесвам, искам”, запазено в родопските диалекти. От същия глагол е запазена старинната производна „гальовник” = драговник, любовник, годеник.

• Калхун – клюн
• Камътен – хубав
• Каната – страничната дъска на волска кола, талига
• Канджа, кучка – женско куче, каля
• Кандилкам, кландуркам:

1. Вървя бавно
2. Поклащам се
3. Мотам се

• Касатура – джобно ножче, чекия
• Катък:

1. Кубчета сирене, престояли във варено прясно мляко
2. Изцедено кисело мляко

• Кипра, кипър – жена, човек с добре очертани, присвити устни
• Кипря – присвивам си устните, за да изглеждам красив
• Клашник – дълга горна дреха без ръкави, носена от овчари, орачи
• Клепя:

1. Остря чрез коване, наковавам острието (най-вече на коса или сърп), клепането е формоване чрез студена обработка чрез чук и т.нар. клепало
2. Бия камбана

• Климия – дървени подпори за канатите – култуци
• Кловия – скара за нареждане на вретена, от които се издърпват конци прежда за усукване
• Клопат – камбанка, звънче
• Колендро – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана
• Комкам, конкам (се) – причестявам се
• Копан – полукриво дърво, ползвано при пране на дрехите
• Копаня – дървен леген

М

• Мас човек, Мас жена – израз на учудване и възхищение. Вероятно „мас” означава „голям, силен, мъжки”

Т

• Талига – вид каруца