порок (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Осъдителен недостатък на характера
  2. Физически недостатък

Етимология

старобълг. порокъ „порицание“ (Супр.) < *po + *rokъ, срв. оброк, срок, пророк, като *rok- е същ. от *rek- „река“.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: vice (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: מום (he) (мум)
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: el vicio (es)
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: порок (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи