отзвук (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Книж. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда (стена, планина и под.) и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът; ехо.
  2. Прен. Изразено, изказано мнение за нещо или ответна реакция на нещо; отзив, отклик.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. echo, reverberation
  2. response, reaction
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. der Nachhall, der Widerhall
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи