обстоятелство (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Явление, което съпътства някакъв факт.
  2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
  3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.

Етимология

От старобългарския предлог объ, който употребен с местен падеж има значение на „около, в близост до, в околност на“, и производното съществително „стоятелство“ от глагола стоꙗти. Сравни с английската дума circumstance и старофренската circonstance, които са от латинските circum за „около“ и stantia за „стоене“, изведено от глагола stō, който пък има общ корен със старобългарския стоꙗти.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: circumstance
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: circunstancia
  • италиански: circostanza
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Umstand
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: обстоя́тельство
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: durum
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: circonstance
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи