белег (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15

  1. Следа от нараняване на кожата, която не изчезва с времето.
  2. Начин на разделяне или разграничаване на нещо; мерило, критерий.

Етимология

Старобълг. бѣлѣгъ σημεῖον, σύμβολον (Г. Хамартол, 14 в.). Южнослав. *bělěgъ (бълг. белег, сърбохърв. билег, белег „знак, мишена“, словен. beležen „знак, бележка“) е от прабълг. *bälik, производна на тюрк. *bel- „зная“, срв. чуваш. уст. палăк „знак, признак“, телеут. пäлäк „знак“, алт. диал. пöлÿг „знак, бележка“, тур. диал. belek „цел, мишена“. и др. Не произлиза от тюрк. *belgü „знак“, защото тогава би се пролучило *блѣгъ.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. scar, cicatrice (en)
  2. sign, criteria (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански:
  1. cicatriz, alforza
  • италиански:
  1. cicatrice
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. die Narbe, die Schmarre
  2. das Attribut, die Indikation, das Merkmal
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски:
  1. шрам
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски:
  1. yara
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски:
  1. cicatrice, balafre
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи