|
| ТИП = 186
| КЛАС = ?
| ЕТИМОЛОГИЯ = Старобългстаробълг. '''тлъковати''' <е отименен глагол от '''тлъкъ''' „тълкуване“, „преводач“ (Супр.), заетастарорус. в'''тълкъ''' „преводач, тълкуване“, рус., укр. ''толк'' „значение, смисъл“. В други слав. езици отсъства. Популярното сравнение със староинд. ''tarkas'' „предположение“, ''tarkayati'' „предполага, размисля“, е невъзможно по простата причина, че глаголът ''tarkayati'' е производен на корена *''tark-'' „въртя“ = лат. ''torqueo'', който съдържа достоверно ИЕ -r-.
Популярното сравнение със староинд. ''tarkas'' „предположение“, ''tarkayati'' „предполага, размисля“, е невъзможно по простата причина, че глаголът ''tarkayati'' е производен на корена *''tark-'' „въртя“ = лат. ''torqueo'', който съдържа достоверно ИЕ -r-. Сравнението със старосканд. ''þulr'' „поет“ или със староирл. ad-tluch „благодаря“ е съмнително в семантично отношение. Много по-вероятен в семантичен и фонетичен план е тюркският (прабълг.) произход: праб. отглаг. име на -k *''tül(ü)-k'' „обяснение, тълкуване“ < тюрк. глагол *''düĺü''-/*''düšü''- „мисля“, незапазен в самостоятелен вид, но с прозводни глаголи: алт. ''түжү-к''- „мисля скромно за себе си“ (ср. залог.), чув. ''тĕшмĕр''- „вниквам в нещо, разбирам“, тат. ''төшен''- „разбирам“, туркм., гаг. ''дүшүн''-, кирг. ''түшүн''-, каз. ''түсiн''-, узб., уйг. ''тушун''- с кръг от значения „размислям, тълкувам, вниквам в нещо“, старотюрк. ''tüšü-t-len-il''- „размислям“. Срв. отглаг. имена на -''k'': тур. диал. ''düş(ü)nük'', кирг. ''түшүнүк'', каракалп. ''түсиник'', каз. ''түсiнiк'' с кръг от значения „обяснение, тълкуване, мисъл“. (Севортян, ЭСТЯ, т. 3, стр. 335-336)
| ИЗРАЗИ =
| ПРЕВОД1 =
|
