μῆνις

Старогръцки

Съществително име, женски род

μῆνις (дв.ч μήνῐε, мн.ч μήνῐες)

гняв, ярост (предимно на боговете)
μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος - Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, ...
(Илиада - Омир, превод: Александър Милев, Блага Димитрова, 1969)

Произношение

МФА: /mɛ̂ː.nis/
БГ МФА: [ме:нис]

Етимология

С неопределен произход. От думата произхождат: на санскритски език मेनि (mení - гняв, отмъщение) и मन्यु (manyú - гняв, тъга, дух), на албански език mëri (гняв).

Синоними

ὀργή - характер, гняв
θυμός - душа, живот, дим

Сродни думи

μᾶνις (дорийски, еолийски диалект)