γυνή
Старогръцки
Съществително име, женски род
γυνή (мн.ч. γῠναῖκες)
- жена (възрастен човек от женски пол)
- καὶ ἦσαν οἱ δύο γυμνοί, ὅ τε Αδαμ καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ, καὶ οὐκ ᾐσχύνοντο - И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
- (Битие 2:25 (Септуагинта) - Превод БПЦ, 1982)
- καὶ ἦσαν οἱ δύο γυμνοί, ὅ τε Αδαμ καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ, καὶ οὐκ ᾐσχύνοντο - И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
- съпруга
Произношение
- МФА: /ɡy.nɛ̌ː/
- БГ МФА: [гюна:]
Етимология
Произход от протоиндоевропейски език gʷḗn (жена), през протогръцки език gʷonā (жена) и санскритски език ग्ना (ɡnɑ́ː - съпруга). От там на староанглийски език cwen (жена, съпруга, кралица), което става на модерен английски език queen (кралица). В славянските езици: жена или žena (г преминава в ж). В модерният гръцки език - γυναίκα (ийнека).
Синоними
Антоними
- (по отношение на пол) ἀνήρ - мъж
- (по отношение на пол и възраст) μειράκιον - момче
- (по отношение на природа) θεά - богиня
Производни думи
- καλλιγύναιξ - красива жена
Други
Спрежение
- Именителен (ед.ч.) ἡ γῠνή / (дв.ч) τὼ γῠναῖκε / (мн.ч) αἱ γῠναῖκες
- Родителен (ед.ч.) τῆς γῠναικός / (дв.ч) τοῖν γῠναικοῖν / (мн.ч) τῶν γῠναικῶν
- Дателен (ед.ч.) τῇ γῠναικί / (дв.ч) τοῖν γῠναικοῖν / (мн.ч) ταῖς γῠναιξί / γῠναιξίν
- Винителен (ед.ч.) τὴν γῠναῖκᾰ / (дв.ч) τὼ γῠναῖκε / (мн.ч) τᾱ̀ς γῠναῖκᾰς / γῠναιξίν
- Звателен (ед.ч.) γύναι / (дв.ч) γῠναῖκε / (мн.ч) γῠναῖκες