Старогръцки

 
Фреска на жена (Сафо), Музея в Неапол, Италиа

Съществително име, женски род

γυνή (мн.ч. γῠναῖκες)

  1. жена (възрастен човек от женски пол)
    καὶ ἦσαν οἱ δύο γυμνοί, ὅ τε Αδαμ καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ, καὶ οὐκ ᾐσχύνοντο - И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
    (Битие 2:25 (Септуагинта) - Превод БПЦ, 1982)
  2. съпруга

Произношение

  • МФА: /ɡy.nɛ̌ː/
  • БГ МФА: [гюна:]

Етимология

Произход от протоиндоевропейски език gʷḗn (жена), през протогръцки език gʷonā (жена) и санскритски език ग्ना (ɡnɑ́ː - съпруга). От там на староанглийски език cwen (жена, съпруга, кралица), което става на модерен английски език queen (кралица). В славянските езици: жена или žena (г преминава в ж). В модерният гръцки език - γυναίκα (ийнека).

Синоними

Антоними

Производни думи

Други

Спрежение

Атически диалект ( γῠνή; τῆς γῠναικός)