хубав (български)

Прилагателно име, тип 76

  1. Красив на външен вид. Хубава жена.
  2. Който има много положителни качества. Хубава кола, черна!
  3. Нравствено добър. Хубав човек е, никога не отказва да помогне.
  4. С добър вкус, вкусен. Хубава наденица.

Етимология

От новобълг. хоубавъ (ХVІІ в.). Произходът на думата е от новоперс. خوب /xub/ „хубав“ (< иран. *hu-apah- „добродетелен“, срв. авест. huuāpah-, согд. (ман.) xwp „добър“, ст.-инд. svápas- „изкусен, работещ добре“). В български проникнала по всяка вероятност през Средните векове от куман. ghub „хубав“ (CCum.), от нперс.

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

разхубавявам, нахубавявам, хубост, хубавина, Хубавена


Превод

  • английски:
  1. beautiful (en), handsomе (en), pretty (en)
  2. good (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: bello (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: schön (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: красивый (ru), хороший (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: beau (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: snygg (sv)
  • японски: [[]]