характер (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1.Сбор от душевни особености на човек; нрав. 2. Твърда воля; упоритост; постоянство. 3.прен. Човек, който притежава такъв или инакъв характер. 4. Особеност, свойство, качество, черти. 5. Система от индивидуални черти, изразени в действията на човек спрямо други хора в определени ситуации

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: (en) character
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: (el) χαρακτήρας
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: (ru) ru:характер
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи