резултат (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Конкретен точен факт, сведение, положение, състояние, получени, достигнати в края на някаква работа, дейност, изследване, процес и под.
  2. Явление, което е породено, причинено от предхождащо го явление; следствие, последствие.
  3. Спорт. Показател за съотношение на силите между участници в състезание, изразен в точки, голове, време, разстояние и др.
  4. Прен. Полезно, желано постижение; успех.

Етимология

— От лат. resultatum прeз фр. résultat.

Фразеологични изрази

В резултат на (от); като резултат от сложен предл. Книж. При посочване причината на нещо; като последица от, по причина на, благодарение на.

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи