ратай (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a

Селски наемен работник. Обикновено той се грижи постоянно в селския двор на стопанина за животните или за извършване на полска работа, свързана непосредствено с грижата за домашното стопанство на работодателя си.

Етимология

старобълг. ратаи. Праслав. *ortajь е сродно с лит. artojas „ратай“, старогръц. ἀροτῆρ, лат. arātor „орач“. Виж ора.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

аргатин, слуга, наемник, прислужник, работник

Сродни думи

Производни думи