пророк (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Човек, който пророкува.
  2. В религията — човек, който говори от името на Бога и предвестява бъдещи събития.

Етимология

старобълг. пророкъ (Супр.) - калка на гр. προφήτης.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: prophet (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: προφήτης (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: profeta (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: vates (la)
  • македонски: пророк (mk)
  • немски: Prophet (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: пророк (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: peygamber (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи