образ (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен образ. 3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски. 4. В литературата и изкуството – обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни. 5. В художественото произведение – пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия. 6. В литературата – езикови средства за изграждане на литературна творба. 7. Остар. Лице, лик. • Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: image, visage, (изображение) - effigy, picture, (литературен) - character, figure
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: εικόνα
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: das Bild, die Abbildung, (литературен) - der Charakter, die Person
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи