метла (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Домакински инструмент, служещ за измитане на помещения или улици с цел поддържане на чистота.

Етимология

Диал. метлà, митлà. Праслав. *metъla(o) или *mеtьlа(o) (сърбохърв. мèтла, словен. métla „метла“, чеш. metla „сух клон, опашка (и на комета), снопче клонки за метене“, слов. metla, пол. miotła „сух клон, опашка (и на комета), снопче клонки за метене“, диал. nietła, miotło, г.-луж. mjetla, mjetlo, д.-луж. mjetła „брезова клонка, паднали клонки“, полаб. metla „метла“, рус. метлá, диал. метлó „метла, снопче клонки за метене“, диал. „опашка на комета“, укр. мiтлá), смята се обикновено за производна на мета. Срв. обаче рум. mătură, мъгл.-рум. metură (с ударение на първата сричка, Capidan 188), арум., истрорум. metură, алб. netullë „метла“, които не могат да бъдат слав. заемки, а са получени в резултат на смесване на лат. betula „бреза“ със слав. *metlo „метла“ (запазено в словен. melo, melec „метла“, сърбохърв. мело „малка лопатка“). Същото може да се отнася и за слав. *metъla(o) (виж значението „брезова клонка“ в лужишките езици), чието словообразуване също не е много ясно.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи