круша (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Етимология

Родината на крушата не е Европа и затова в ИЕ езици липсва обща дума за този плод, а има различни метафорични названия.

бълг. круша е свързана със старобълг. оукроухъ „троха“ (поради вътрешната си структура, наподобяваща набити трохи). Аналогично образуване има при лит. kriaušė „круша“ < kriaušyti „меля“ (от ИЕ корен *krous-, виж кърша), лат. pirus „круша“ < лат.pinso, -еrе „меля“ (*pis-), старогр. ἄπιον „круша“ < старогр. πτίσσω „меля“ (*pis-).

Слав. форми с г-, които преобрадават в изт. и зап.-слав. езици, са образувани от синонимния звукоподражателен глагол *gruxati.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: pear (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки: αχλάδι (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски: pirn (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански: pera (es)
  • италиански: pera (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински: pirus (la)
  • литовски: kriaušė (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи