козел (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Мъжка коза.

Етимология

старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:  (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

козел (български)

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

козя