клиент (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Лице, което редовно или често купува отнякъде или от някого (по отношение на магазина или на продавача).
  2. Посетител на ресторант, хотел, на заведение за обслужване и др., който получава някаква услуга.
  3. Лице или учреждение, което има делови сметки с банка, предприятие, фирма и под.
  4. Лице, което търси правна защита от адвокат; доверител.
  5. Остар. Пациент.
  6. Истор. В древния Рим — непълноправен и социално слаб гражданин, който зависел в правно отношение от някой богат и влиятелен гражданин, негов патрон.

Етимология

— От лат. cliens, clientis ‘покровителстван’ през нем. Klient и рус. клиент.

Фразеологични изрази

Клиент. Комп. Компютър в мрежа, който има достъп до ресурсите на друг компютър в мрежата (обикновено сървър), като същевременно изпълнява самостоятелно своите операции чрез собствените си програми и приложения.

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: πελάτης (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Kunde (de) m
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: asiaksa (fi); päämies (fi)
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

клиентка ж.; клиентела ж.


{{{ДРУГИ}}}