епископ (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

  1. Духовен сан в християнската църковна йерархия, която се дава на лице, което управлява епископия; владика. [1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: bishop (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: obispo
  • италиански: vescovo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Bischof
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: епи́скоп
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: évêque (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

владика, архиерей, първосвещеник

Сродни думи

Производни думи

  1. епископ в РБЕ на ИБЕ