дебил (български)

Шаблон:Словоформи/дебил

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

  1. Една от трите степени на олигофренията, представяща лека форма на вродено или придобито в ранно детство слабоумие. (Вж. Речника на БАН.)
  2. Глупав, ограничен човек. (Вж. Речника на БАН.)

Етимология

От рус. дебиль, от лат. debilis – букв. „неспособен“.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: (1); moron, imbecile

Синоними

В зависимост от контекста може да се доближава до значенията на: глупак, глупав, ограничен.

Сродни думи

Производни думи