болярин (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от ІХ до ХIV век.

Етимология

ст.-бълг. болıаринъ μεγιστάς „велможа“, мн. болıаре σύγκλητος (Супр., Беседи на папа Гр. Велики, Легенда за Св. Вацлав, Борил. син., Патр. Евт., Влахо-бълг. грам. и др.). Сродни форми: сръб. бољарин, ст.-рус. бояринъ, рус., укр. боярин, рус. барин „член на старото родово дворянство“, рум. boier. Трудно воже да се определи коя е първонач. форма *bojarinъ или *boljarinъ. В полза на първата говорят рус. и рум. форма, особ. барин, като *boljarinъ може да се получи от *bojarinъ под влияние на ст.-бълг. болии „по-голям“ или чрез кръстосване със ст.-бълг. былıа κόμης, πατρίκιος „сановник“ (Супр.), което е от тюрк.-бълг. *bojla „благородник, член на съвета“, срв. в праб. надписи βοιλα, гр. βοιλᾶς, βοηλᾶς (Теофан), βολιάδες (Конст. Багр.), рун.-тюрк. boila baɣa tarqan „титлата на Тонюкук“ (Орх. надп.). В такъв случай *bojarinъ трябва да се изведе от тюрк.-бълг. *baj ar „богат, знатен човек“, *bajan „богаташ“ (заета в сръбохърв. титла бан, унг. bán), срв. ст.-тюрк. baj „богат, знатен“, er „човек“, чув. поян, пуян „богаташ“, ар „човек“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: boyar (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански: boyardo (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

болярски