арбитър (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

мн. арбитри, м. 1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник. 2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия. 3. В спорта – съдия.[1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: arbiter, umpire
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: árbitro
  • италиански: arbitro
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Schlichter, der Obmann
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: арбитр
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: başkan, hakem
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: arbitre
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

съдник, съдия, магистрат, помирител, посредник

Сродни думи

Производни думи