алкохол (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. спирт, спиртно питие.

Етимология

Чрез нем. и исп. от средновековния латински алкохол, предаван в медицинска или алхимична литература на арабски لْكُحْل (al-kuḥl, „kohl“), който на андалуски арабски също носи формата كُحُول (kuḥūl ), قُحُول (quḥūl); носейки по този начин значението на стибнит първо, след това обобщено в смисъл на много фин прах, получен чрез тритуриране на материал, след това и на течности, получени чрез кипене, и специално означава спиртно вино, етанол, през 18 век, след това добива тесния химически смисъл след 1850г.

Арабският كحول, (al) khul в смисъл на „алкохол“ е заимстван от европейските езици.  Еволюцията на алкохола от значението на "много фин и много чист елемент" до този на "есенция, получена чрез дестилация, esprit-de-vin" се дължи на Парацелз.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

спирт, етанол

Сродни думи

Производни думи